Един български доброволец в страната на полярните мечки и петролните кладенци (Мартин Дечев, Варна)

Да си доброволец в голям град на река Волга в Русия? Считам, че това е един доста интересен и динамичен период от моя живот – чужд език, нови запознанства, несрещани досега обичаи, по-различен начин на мислене. Всичко това, съпътствано с много забавление и усмивки, е моят доброволчески период чрез Европейската доброволческа служба.

 

 

 

Ето и едно весело празнуване, което с руснаците и моите германски колеги, организирахме за Свети Валентин по време на един от кръжоците ни по английски език. Няколко човека си сложиха ангелски крилца, обменихме си подаръци, всеки беше донесъл нещо сладко – приготвено вкъщи или от магазина, проведохме игри, поговорихме на английски защо този празник го има и дали любовта е нещо, от което се нуждаем.

 

 

 

Преди една седмица участвах в градски младежки фестивал ‘Народностите в Руската Федерация’. Там различните групи деца представиха по един етнос, показаха традиционни танци – разбира се, имаше и доста лакомства. А аз, Анна и Кевин, от Германия, изпяхме по една руска, германска и българска песен. Въпреки че нашите певчески способности не бяха страхотни, успяхме да засмеем нашите руски приятели.

Моят тренинг за EVS доброволци беше в един от най-богатите в културно отношение региони на Русия – Владимирска област, град Суздал. Самото обучение беше много полезно, изпълнено с интерактивни игри по отборна работа, по културно опознаване на приемащата страна – въобще как да извлечем максимална полза от нашия престой в Руската Федерация. Честно казано, най-приятната част от семинара беше това, че се запознах с други доброволци, подружихме, обменихме опит, познания, представи за това как един чужденец може да се справи в родината на Пушкин.

 

 

С една дума, който иска да покори света и съответно да му се наслади, Русия е отлично начало.