Моята Европейска доброволческа служба в Словакия, част 2

А сега малко повече за проекта ми – доброволствам в организация, нaречена Centrum Volneho Času – Junior (на български би звучало „Център за ивънкласни дейности – Юниор“/ „Център за дейности за свободното време – Юниор“). Организацията е доста голяма и има супер широк спектър на дейности – организират училищни олимпиади по математика, география, история, езици и какво ли още не (такива, в каквито всеки от нас е участвал като ученик:), спортни мероприятия за младежи и порастнали (още първата седмица след пристигането ми, имах възможността да присъствам на спортна олимпиада за пенсионери (да, правилно прочетохте – пенсионери! :), а преди две седмици имаше друго голямо спортно състезание, наречно Хорехронски игри – спортна олимпиада за деца от училищата на територията на целия регион. Нещото на което най-много се кефя обаче са младежките мероприятия, които организират и нас ни включват – редовно имат тренинги и обучения на какви ли не полезни теми – писане на проекти, комуникационни умения, младежко лидерство… И тъй като именно тези неща супер много ме вълнуват, смятам, че извадих много голям късмет да доброволствам именно в организация като тази.

 

 

Наред с дейностите, които са общи за всички в центъра и в които се включваме да помагаме, нашият проект също има доста голямо разнообразие от неща за правене – имаме регулярни мероприятия, които се провеждат общо взето всяка седмица, има и такива, които се организират само в определени случаи. От първите мога да дам следните примери – всяка седмица посещаваме т. нар. „специален театър“ (специалното на този театър е, че всички артисти, които работят в него са хора с увреждания. Това е наистина уникално по рода си място и според мен е наистина страхотна инициатива, която дава възможност дори и на хората с увреждания да имат работа, осигуровки и т. н. и да бъдат пълноценна част от обществото). Освен театъра, посещаваме и „специалното училище“, където има деца с т. нар. „специални образователни потребности“ – някои от тях имат увреждания, други са просто „хиперактивни“. Тези дейности ми харесват, защото ми дават нещо ново и различно от опита, който имам до сега. И най-накрая успях да преодолея емоциите си и наистина да успявам да посещавам тези места редовно, всяка седмица, без след това да изпадам в депресия и дълбока тъга заради съдбата на тези хора.

 

Друга регулярна дейност, която имаме са езиците. Поканени сме от няколко училища да помагаме в часовете по чужди езици, като се включваме в т. нар. Conversational classes. Задачата ни е да разговаряме с децата на английски, за да могат да се упражняват, а и най-важното – да преодолеят страха и притеснението си да говорят на чужд език. Е, аз не блестя с перфектни езикови познания по английски, но пък се старая да помагам на децата да бъдат малко по-уверени, когато говорят с чужденци 🙂

 

 

Понякога имаме и дейности и задачи, които са еднократни, но пък аз много ги харесвам, защото внасят още по-голямо разнообразие в проекта ни. Някои от тях са презентациите, които правим в училищата и в университета на различни теми – за доброволчеството и нашия опит като доброволци, за нашите страни или пък всякакви други теми, които вълнуват местната младеж. Още нещо, което сега организираме и супер много се вълнувам е информационен ден по случай Световния ден за борба със СПИН. Подобно мероприятие се организира за първи път от центъра и много се радвам, че харесаха идеята и се съгласиха да го проведем. (Стискайте палци всичко да се случи добре :))

 

Май доста се поувлякох в писане, та май е време да приключа. Искаше ми се да напиша някое вдъхновително и силно заключение, но за съжаление музата взе да ме напуска. Ето защо вместо това ми се иска да споделя с вас какво ми даде ЕДС до сега (със сигурност списъкът ще се актуализира и порастне до юли 2013 :))

 

  • хора – във всяко нещо, което правя, най-важното за мен са хората – хората, които срещам, хората с които комуникирам, с които правим общи неща. За времето, прекарано до сега срещнах страхотни хора – Дан и Емануела (другите доброволци от проекта), супер много приятели от различни страни, които са в Банска Бистрица като студенти, доброволци или стажанти, супер много други ЕДС-доброволци от цяла Словакия. Разбира се, не могат да заменят хората, които ми липсват във Варна, но пък добре се грижат за доброто ми настроение и не успявам да се почувствам самотна и сама в тази страна;

  • преживявания – повечето неща, които правим в проекта са нови преживявания за мен – да обучаваме актьорите от театъра как да плетат гривнички, да помагаме на децата да учат английски… но много повече са преживяванията ми в Словакия в свободното ми време извън проекта – тук за първи път посетих опера (малко съжалявам да си го призная, ама е така), разбрах какво е да пътуваш в страна, чиито език изобщо не говориш и да успяваш да стигнеш там, където желаешда отидеш. :))

  • супер много забавление – неизменна част доброволчеството, от междукултурния диалог (особено когато сме така да се каже „загубени в превода“) и от това да бъдеш част от магията на ЕДС.