Цветелина е една от многото доброволци, които изпращаме на доброволческа служба в чужбина. Тя прекара 8 месеца във Франция по проект на нашите партньори Eurocircle. Цвети беше в Марсилия – вторият по големина във Франция, притежател на традиции и дух, както и на най-голямото и най-старото пристанище в страната. Ето какво разказа тя за времето, в което прекара в морския град и какви са нейните впечатления от Велика Франция.

Доброволческият проект

С какво беше свързана доброволческата служба, какви бяха дейностите, в които ти се включи?

Бях доброволец в общинската библиотека в Марсилия в продължение на осем месеца.
Дейностите бяха основно свързани с организиране на събития за четене в кварталите в нужда. В
първите месеци от службата подготвях доклади за особеностите на различните части на града, които след това използвахме в предложенията за проекти. Във втората част на проекта се занимавах с подготвянето на самите събития – материали, подреждане на книги, изготвяне на списъци и архивиране. По време на третата част от проекта, заедно с хората от екипа
реализирахме събитията, заедно с деца на различни възрасти от различните краища на града.

Какво ти донесе социалната работа като усещане – кои твои качества мислиш, че си развила, благодарение на нея?

Ако някога имам възможност да избирам с какво да се занимавам без да мисля за фактори като пари и средства – определено бих избрала социалната работа. Няма нищо по-възнаграждаващо, защото, колкото и клиширано да звучи, го правиш от сърце. Полагаш усилия не защото трябва, а защото искаш и затова нещата се получават толкова добре и за двете страни. Като качества за в мен успях като цяло след службата да осъзная, че съм способна да се адаптирам в различни
ситуации. Дори да не знаеш толкова добре езика в определена страна, има начини, с които можеш да се справиш с всекидневния живот и да създадеш приятели.

За мен доброволческата служба беше освен това свързана с работа с деца, и с работа с възрастни хора в старчески домове
и с работа с деца с определени заболявания като аутизъм или с проблеми с концентрацията. Поглеждайки назад, разбирам, че това са били едни от най-смислените моменти за мен като цяло – да даваш без да очакваш нищо в замяна. В началото се притеснявах да работя с хора като цяло заради бариерата с езика, но истината е, че хората винаги усещат добрата енергия, а няма по-добри учители от децата – дори да не произнасяш думите на техния език по най-правилния начин.

Интересна случка, свързана с доброволческата служба?

Случки има много, но ще споделя една от последните събития на фестивала Partir En Livre,
свързан с промотиране на четенето и създаване на творчески ателиета с деца. Аз помагах на едно
от ателиатата, където децата трябваше да създават и надписват пощенски картички. Попитах
едно от децата, с които работихме заедно на кого иска да изпратим тази картичка и тя ми каза:
„Тази е за Макрон!“, а текстът беше: „Скъпи Президент, заповядайте един подарък от мен!
Подпис, Ами“. След това Ами сподели, че майка й казала, че писмата до президента не се
заплащат, а той чете всяко от тях и после отговаря персонално. Смях се доста, но ми хареса как
децата от малки не се страхуват да изразяват мнение и са научени как да общуват с политиците.
Все пак това е Франция, страната на революцията и повечето хора живеят с мисленето, че могат
да променят ситуацията, каквато и да е.

Би ли определила Доброволческата служба като „успешна“?

Да, определено за мен проектът беше успешен, проведен по най-добрия начин. Успях да науча френски език, а в момента работя и с него, така че определено за мен позитивите са много повече. Прекараното време във Франция ми даде много, научи ме как да разчитам на себе си, отвори очите ми към света и към това как живеят хората извън страната ни, помогна ми по някакъв начин да намеря себе си и да направя своя, макар и временен, избор да живея извън
България. Освен това знам, че проекът е подновен, а в момента очаквам да видя кой ще е следвашият човек, който ще поеме същата роля в Марсилия.

Френската култура

Какво научи за Франция, което не знаеше преди да заминеш?

Най-общо казано, че начинът им на живот наистина е много хубав, лежерен, успяват да се насладят на малките удоволствия в живота. Разбира се, че са шувинисти, но всъщност това не е толкова лошо, защото подаръкът, който ти дават по този начин, е езикът. Един емигрант – поляк веднъж ми каза, че „трябва да имаш Франция в сърцето“, за да решиш да останеш там, че трябва
да я приемеш като родина. Мисля, че е точно така – Франция е усещане.

Мога да кажа също така, че се научих да бъда по-толерантна, без значение какъв цвят на кожата имат хората, колко възможности имат, дали са богати или бедни. Научих се също така да не съдя хорат

а с малките им недостатъци, защото перфектното е фалшиво и илюзорно. В Марсилия помежду си се наричат „Братко“ или „Сестро“ като жаргон, което мисля, че е показателно и обобщава начина на мислене на южна Франция.

Доброволческото изживяване

Като за последен въпрос – как би убедила с няколко думи един човек, който никога не е напускал България, да потърси международна програма и да кандидатства за доброволец по някой проект на „Сдружение ЗА ТЕБ“?

Искам да заявя съвсем открито, че „Сдружение за теб“ и конкретно Ирена, която работеше по изпращането ми, ми помогнаха
изключително много във всеки един момент на службата ми. Още от началото тя беше до мен, за да ме мотивира, да ми каже колко добре се справям с езика, как ще бъда перфектното попълнение на екипа в Марсилия. Много се радвам, че вече съм част от асоциацията, защото е една от малкото в България, която наистина се грижи за хората, за доброволците си и е на разположение във всеки един момент. Естествено, че не липсват моменти на раздвоение, когато трябва да направиш определен избор, но когато имаш силен съюзник до себе си, правилният избор изглежда изведнъж очевиден.

Бих препоръчала на всеки, който се чуди дали да се включи в програмата, моментално да кандидатства. Това е времето, в което можете да развиете себе си по най-добрия начин, и не само, а може би да създадете най-добрата версия на себе си. Имаше една мисъл, че „Пътуваме, за да открием всички онези неща, от които никога не сме подозирали, че имаме нужда“. За мен беше точно така – имах осем месеца, в които не съм се притеснявала как ще преживея месеца, а напротив, можах да се насладя на всеки миг, като същевременно давах по малко от себе си на хора в нужда.

Хората, които ще срещнете през време на проекта, ще ви накарат да откриете нови качества в себе си, защото ще са отражение на общите ви нужди в момента, ще се справяте с трудните моменти заедно. Ще рискувате, ще се усмихвате и ще се радвате, че още втората кола е спряла на стоп, когато се завръщате късно вечер от плажа. Ще споделяте един и същи магазин за сирене от Прованс, ще ходите заедно на измислени, спонтанни екскурзии, ще четете заедно в библиотеката, ще приготвяте заедно традиционни за всяка страна ястия за Коледа. Ще разберете заедно, че в крайна сметка говорите на един език, откъдето и да сте. Ще споделяте заедно любовта към френските макарони и заедно ще „Ох-кате“, че не можете да ги правите сами. „Ами, ще се пробваме някой път заедно и можем и да се справим“ – ще си кажете в един момент без да подозирате, че всъщност май целият смисъл на мисията ви тук е точно в това изречение.

Bon Courage et Viva la France!