Ема се присъедини към нашия екип в началото на октомври 2018 по проект на Eurocircle – наши френски партньори oт Марсилия. Днес, почти в края на своята доброволческа служба Ема споделя с нас какво са за нея доброволчеството и живота далеч от дома.

Коя си ти? Откъде идваш? и къде си сега?

Здравейте, казвам се Ема, на 18 години съм. Вече съм във Варна от началото на октомври 2018 г., но за съжаление скоро трябва да се върна във Франция.

Смяташ ли, че опитът от ЕДС може да бъде интересна тема за филм за живота в чужда страна?

Добър въпрос, хм мисля че може да бъде много интересно, защото за някои от нас (доброволците) това е първият ни път сами (искам да кажа без нашето семейство) и по време на нашия престой тук много неща се случват, нови приятели, те стават нашето ново семейство. Любовна история, пътуване, научаване как да се правят някои неща, научаване на нов език (за мен беше много трудно, да призная хаха), но да, заглавието може да бъде „Доброволците в чужбина – нов живот“(просто се шегувам, това заглавие е много лошо)

Защо реши да се преместиш тук в България?

Първо не познавах тази страна и мисля, че не много хора не знаят. Мотивът ми е да популяризирам страната. На второ място имам планове за изучаване на комуникациявъв Франция, така че това, което правя сега, е свързано с комуникацията в Сдружение ЗА ТЕБ.

Какво знаеш за България преди да дойдеш?

За да бъда честна нищо, но в края на краищата това беше добре, защото нямах стереотипи за такива неща. Просто открих тази страна и българската култура.

Седем месеца е много време: Доволна ли си от решението си да останеш в чужда страна за толкова дълъг период от време? Какви са очакванията ти и как се чувстваш сега?

Мисля, че в седемте месеца, имаше 2 периода, през които трябваше да премина. първият бяха първите 3 месеца след като пристигнах, мина бързо, но не чак толкова бързо, всъщност хаха.

Искам да кажа, че си нов в чужда страна, опитваш се да си създадваш нови приятели, понякога настроението ти спада или рязко се покачва но, нямам много лоши настроения, защото имам невероятни приятели страхотен екип. Втората част за мен започна през януари и оттогава всичко се случи толкова бързо, защото се чувствам като в своя град, срещнах се с нашите френски партньори, пристигнаха на нови доброволции и махме среща за проекта European Gateway във Валенсия. В началото бях малко уплашена, защото съм млада и живея сама е ново преживяване. Мислех си „какво ще стане, ако не мога да справя с задачите си сама, какво, ако нямам приятели, ами ако не ми харесва моята ЕДС“, но в края на краищататова е може би едио от най-добрите решения в живота ми. Чувствам се различно,по някакъв начин се чувствам по-зряла, имам приятели и нови знания, по нов начин виждам живота и съм по-отворена за нови възможности.

Какво те накара да избереш този конкретен проект?

Избрах този проект, а не друг, защото имах планове да се занимавам с комуникация или туризъм. Бях сигурна, но не исках да се връщам в училище, исках да открия света поне малко, така че намерих този проект, който е перфектнен, защото направих първите стъпки в света на комуникацията и откривам България.

Беше ли трудно да се озовеш в нов град, държава, работна среда?

Разбира се, в началото се чувствах изгубена, новият език, който не мога да разбера, английският ми не беше лош в началото, но не беше и достатъчно добър, за да се разбера някои неща, но след 2 месеца научих много за задачите си, също така видях, че моето ниво на английски се подобрява.

Какво мислиш за Варна?

Варна моят красив град. Обичам Варна, един много млад град, плажове, добри барове, огромна морска градина. Но аз съм тук само за зимата, така че не мога да кажа, че времето е хубаво, хаха, но когато слънцето е тук, винаги е удоволствие да пия нещо, заровила крака в пясъка.

Какво ти харесва и какво не ти харесва в България?

Ще започна с това, което ми харесва най-много тук, хм. Мисля, че е пейзажът: има градове до морето, има и градове, заобиколени от планини. Също така храната – има много зеленчуци.

А сега какво не ми харесва: съжалявам, но Ракията, хаха и супермаркетите, защото понякога е много трудно да се намери някакъв продукт. Другите неща не са нещо, което не обичам, а нещо, с което не съм свикнала. В началото българите изглеждат много студени, но когато прекараш време с тях, те са много приятелски настроени.

Коя е любимата ти дума на български?

Смешно е, но това е „Наздраве, което означава “на здраве”. Вероятно първата дума, която научих тук. Тази дума ми напомня за всички добри моменти с моите приятели, непознати, които стават приятели.