Лея от Франция стана част от екипа на Сдружение ЗА ТЕБ като стажант тази есен. По-специално, тя помагаше при дейностите на социалната работилница на Място ЗА ТЕБ през последните три месеца. Вижте както научи тя по време на престоя си в България и какво съветва всички, които се чудят дали да заминат на стаж!

Здравей, представи ни се с няколко думи!

Здравейте казвам се Лея, на 20 години съм от Клермон, Франция. В България съм на стаж към Сдружение ЗА ТЕБ.

Какво те накара да искаш да започнеш стаж? И защо избра специално България?

За да завърша бакалавърската си степен е нужно да премина през стаж, като част от семестър в друга държава. Кандидатствах за стажа в Сдружение ЗА ТЕБ, защото исках да се докосна до неправителствения сектор, тъй като обичам да помагам на хората!

Поради пандемията с Ковид-19 изборите ми бяха лимитирани. Също така исках да отида в нова държава, а България беше непозната за мен досега. Бакалавърската ми степен е Европеистика, но главно се фокусираме над Западна Европа и исках да науча повече за Източна Европа. И това ме доведе до тук!

Какво беше първото ти впечатление от Варна когато пристигна? Изпита ли културен шок? Сподели едно нещо което ти харесва и което не ти харесва.

Пристигнах един неделен следобед през септември и всичко беше добре. Не съм изпитвала голям културен шок все още. Има разни неща, които забелязвам като големия брой бездомни кучета и котки, но те всъщност не са лоши. Харесва ми да има толкова много котки около мен.

Едно нещо което много ми харесва е факта, че сме близо до морето. Тъй като не съм от регион близо до морето е много приятно, че сега мога да му се любувам. Предполагам едно нещо, което е дразнещо на моменти е езиковата бариера.

Сподели някой интересен спомен или случка от България.

Нещо което забелязвам за българите е че са доста директни – ако искат да ти кажат нещо ще го направят, няма да чакат. Хората тук ти говорят – случва ми се постоянно, примерно когато съм в супермаркета и е малко странно защото никога не ми се е случвало във Франция. На хората в региона ми не ги интересуват околните, всеки си гледа своята работа.

С какво се занимаваш тук и какви са задачите ти?

Помагам в организацията на работилниците, като по-време на самата работилница помагам на участниците в изпълнението на задачите. Това могат да бъдат занимания по акрилна живопис, както и рисуване върху текстил. В момента също подготвяме декорации и покани за рожден ден. Друга от задачите ми е да преподавам Английски език на някои от участниците. Момичетата се справят добре и научават по някоя нова дума всеки ден. Също така правя проучвания на различни теми и пиша статии (Погледнете последните статии на Лея тук – 8 причини поради които, ученето през целия живот е важно и 7 начина, по които артистичните дейности влияят върху умственото развитие )

Имаше ли интерес към рисуването/ изработката на ръчни материали преди да се включиш в проекта?

Желанието ми беше да се занимавам специално със социална работа. Последния път, в който рисувах нещо преди да дойда на проекта беше преди 6 години. Не се занимавах много с рисуване преди, но тук по време на работата ми в работилницата преоткрих, че всъщност не съм толкова лоша.

Какво научи по време на стажа си тук? Пандемията повлия ли на работата ти?

Научих се на много неща като започнем от рисуването, нови умения както и научих много за българската култура и език.

Пандемията афектира стажа ми по този начин, че повлия на броя хора, които идват на работилниците. Поради затегналите се мерки последните седмици имаме все по-малко и по-малко посещаемост с цел да предпазим всички.

Би ли препоръчала този опит и защо?

Определено бих препоръчала и на други да опитат. Много ми харесва тук! Хубаво е да отидеш в чужда държава дори и да се чувстваш несигурен отначало, защото срещаш много невероятни хора, научаваш за различна култура и това ти помага с развитието. Самочувствието ти се развива защото когато живееш сам в друга страна трябва да правиш всичко сам – трябва да се сблъскаш с всичко дори и да се притесняваш отначало. Дори и да не знаеш езика е нужно да говориш с хората.

Какъв съвет би дала на някой, който мисли да замине на стаж или доброволчество в чужбина?

Много е важно да направиш проучване относно къде отиваш и какъв е живота там – хубаво е да си подготвен. Но не хубаво да прекаляваме с много багаж. Познавам много хора, които се притесняват и накрая решават да вземат всичко което имат със себе си, но не е нужно – винаги можеш да купиш нещо ако ти е нужно. Също така срещите с хора са важни, нека попият всичко каквото могат от опита си.

И последно, сподели ни какво мислиш да правиш след стажа си?

Връщам се във Франция за няколко седмици и ще прекарам Коледа със семейството си. След това като част от обучение си трябва да прекарам един семестър в друга държава и ще отида в Стърлинг, Шотландия за 4 месеца.

 

 

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.