Живот в Марсиля, Франция, екология и много приключения с Елица!

Елица е една от тези доброволки, които те карат да се усмихваш още от първата среща винаги позитивна, енергична и изпълнена със страст към природа и опазването на околната среда. Миналата година тя се отправи към Марсилия, за да стане доброволец в офиса на Евросъркъл като част от REVE – техен проект по програма Европейски корпус за солидарност.

Здравей! Представи се с няколко думи – как се казваш, откъде си, с какво се занимаваш?

 

Здравей! Аз съм Ели от София и след около 7 години работа в различни сфери реших да направя една пауза в ежедневието си с нещо може би леко лудо за моите тогава 29 години. От доста време усещах потребността да върша дейност, с която да съм в полза на обществото и затова не ми трябваше дълго, за да се реша да стана доброволец към Европейския Корпус на Солидарността (ЕКС).

Имала ли си друг дългосрочен опит в чужбина?

 

Преди да започна мисията си от 6 месеца в Марсилия бях пътувала до доста близки и далечни страни, било то за Еразъм, за кратка ваканция или за дълго пътешествие, но никога не бях работила за такъв период от време и то в толкова международна среда, както сега.

Как разбра за ЕКС и какво те мотивира да се включиш?

 

За ЕКС разбрах благодарение на организациите CVS и YouthHub, които следях в социалните мрежи и чийто събития посещавах редовно. CVS започнах да следя основно благодарение на техния фестивал No More War Festival, който за мен беше бомба от нови знания и силни емоции. Именно благодарение на тях за първи път попаднах на сайта на Youth Portal и започнах да разглеждам различните предложения за доброволчества. Започнах да си представям работа в непозната среда, в помощ на обществото и в международна обстановка и тази представа веднага ме грабна.

Какви са задачите ти в посрещащата организация?

 

В Eurocircle имах всевъзможни задачи – от уъркшопи в училища до трейнинги по толерантност през подбор на кандидати за доброволчески мисии и работа по европейски проекти. Имах много късмет с моята организация, тъй като те са много отворени да покажат на доброволците това, което им е интересно, и да им дадат свободата да работят по свои собствени проекти.

Коментар: Освен ежедневните си задачи, Елица е много активна и се включва в различни местни събития и състезания. Тя дори създава видео, което печели награда в съзтезанието „The Environment is my business“.  Конкурсът е организиран като част от седмица на дипломацията посветена на климатичните промени от Регионалния инспекторат на Европейската комисия в Марсиля, в партньорство с консулствата на държавите членки от Европейския съюз в гр. Марсиля.

Може да видите видеото й тук: https://www.nrj.fr/actus/lenvironnement-cest-mon-affaire-71346383

Какво е най-трудното от доброволческия ти живот?

 

Най-голямото предизвикателство по време на мисията ми беше разбира се свързано с обстановка на Ковид 19. Във Франция имаше втори пълен локдаун, а дори след него беше въведен вечерен час, първо в 21 часа, а след това в 18 часа. Също така освен познатите негативи на ситуацията, почти никой приятел не успя да ми дойде на гости. Но благодарение на факта, че делях един дом с още 5 страхотни съквартиранта, успях да водя много пълноценен социален живот.

Какво ти дава най-много радост и те вдъхновява в проекта?

 

Едни от най-вдъхновяващите моменти за мен бяха срещите с тийнейджъри в няколко училища, а също така и уъркшопите с младежи, които по една или друга причина не са завършили училище и се чувстват без перспектива за бъдещето. Шансът да имам досег с всички тях ми предостави много материал за размисъл, а фактът, че асоциацията ми полага грижи за всички тях, ме изпълва с надежда. Вторият най-силен елемент от престоя ми тук са запознанствата с толкова много на брой невероятни хора от всякакви различни националности – колеги, доброволци и други познати, с които споделях, учих, творих, а с някои от тях и споделях един дом. 

Как пандемията се отразява на работата в организацията? 

 

Много от предвидените събития и проекти на асоциацията ми бяха отложени или преработени заради пандемичната обстановка. Изведнъж целият екип трябваше да се научи как да работи от разстояние, но още по-трудното – как да провежда обучения онлайн. Една добра практика в този момент беше установяването на редовни онлайн срещи между членовете на различните екипи с цел търсенето на решения заедно.

Какво те изненада най-много в Марсилия? Кое е различно, кое е същото като у нас?

 

Марсилия е един неповторим град и един от любимите ми измежду всички градове, в които съм била досега. Тук седейки на едно място се чувствам сякаш пътувам по света. Освен че в един и същи ден можеш да се запознаеш с хора от Еквадор, Италия, Русия или пък Тунис например, можеш също така да се качиш на лодка от самия център на града до някой остров или пък до замъка Иф на Монте Кристо, а защо не и да отидеш до Каланките (живописен масив от планини и плажове, врязани в скалите) само с едно билетче за градския транспорт. За тези, които се задържат тук за по-дълго, са на разположение всевъзможни организации и фондации, които работят за едно по-добро бъдеще, било то за опазване на околната среда и биоразнообразието, за по-добри екологични практики или пък за социални дейности, подпомагащи най-нуждаещите се. Този втори по големина град на Франция е толкова шарен, че за един ден можеш няколко пъти да се запиташ на кой континент си всъщност.

Кажи ни някоя интересна/забавна история, която се е случила по време на доброволчеството ти? 

 

По време на доброволчеството ми имах множество близки сблъсъци с всякакви култури, тъй като живеех с други доброволци от различни държави и възрастови групи. Може би едно от най-интересните ми приятелства, които завързах, е с една от тях – англичанка, чиито родители са успели да избягат от гражданската война в Сомалия през 1991г. Слушайки историята на семейството й, както и спомените й от детството с осемте й братя и сестри, беше за мен един от най-големите културни шокове по време на престоя ми тук.

Какво ще кажеш на другите, за да ги мотивираш да участват в ЕКС проект?

 

Аз лично за себе си сметнах, че за 6 месеца от живота ми си струва да опитам нещо ново, да се срещна с различни хора и култури, да обогатя мирогледа си и да опозная света на социално ангажираните асоциации във Франция (които са многобройни). За мен този проект донесе само надграждане и се надявам, че повече български младежи ще се възползват от тази възможност за в бъдеще.

 

 

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.