Мариела от „SOS-семейства в риск“, ни разказва за страстта си към работата с деца!

Макар и още съвсем млада, Мариела, която е доброволец във фондация „SOS-семейства в риск“, знае с какво иска да се занимава в живота си – работата с деца. Изпълнена с много енергия и положителен заряд, тя е отдадена на доброволчеството си, защото прави тъкмо това, което обича. Разберете какво я вдъхновява в живота, социалните дейности, както и какви инициативи е замислила. 

Здравей, как си?

Много добре се чувствам, след малко съм на работа. Както обикновено се вълнувам, защото винаги е различно. Винаги ме чакат клиентите, радват се да ме видят, аз също се радвам да видя тях.

Представи се 🙂

Казвам се Мариела Пенова, доброволец съм към фондация „SOS-семейства в риск“. Работя към един от техните центрове, които са общо три. Центърът е за жени, върнати от трафик на хора, и работата ми е основно да се занимавам с тях в свободното им време. Старая се да го запълвам по всевъзможен начин, интересен и за двете страни.

Преди била ли си доброволец?

Не, за първи път съм доброволец. Случайно попаднах на програмата в сайт за работа и веднага се реших да кандидатствам. Написах си мотивационното писмо и ето ме тук вече седми-осми месец.

Как разбра за Европейски корпус за солидарност и какво те мотивира да кандидатсваш за тази позиция?

Както вече казах случайно попаднах на обявата в jobs.bg и много ме привлече. Очаквах разнообразие, ден с ден да не си прилича. Искала съм и преди да се занимавам със социална работа, но не съм намирала мотивацията да започна. Описанието на самата програма беше много добре написано, много интересно и привличащо, и затова кандидатствах! Очаквах, че ще науча много, така и стана – изпълниха се всички мои очаквания. Много съм благодарна, че попаднах на тази програма.

Аз уча педагогика. Специалността е свързана с позицията ми, защото доста работим с деца. Това ми е любимото – деца да има около мен! Да има шум, да има веселба!

Какви са задачите ти в центъра? Сподели, че са доста различни, разкажи ни повече…

Никога нямаме фиксирана програма, нито за седмицата, нито за деня. Както казах ден с ден не си прилича, всеки е различен, защото клиентите са с различно настроение, децата са с различна настройка. Като цяло се водя по тях и желанията им, стига да има възможност, да има място, времето да е хубаво и да сме в настроение – измисляме най-различни занимания. Рисуваме, излизаме, танцуваме, учим, надграждаме се. С по-големите много си говорим, играем различни игри, правим различни казуси и тестове, с които те се учат за живота. Общо казано, каквото те желаят – го правя! Стига да имам възможност и да са съгласни от ръководството, всичко се случва. Няма план, което всъщност е най-интересното. 

Какви предизвикателства срещаш в ежедневието си на доброволец?

В социалната работа комуникираш с много хора, съответно те са на най-различни възрасти, с различни интереси, настроения и желания. Това е най-голямото предизвикателство – да съумееш да комуникираш с всеки един от тях и да намериш точната дейност да пасва на всички. Никого не караме да се включва насила. Бих казала, че това е трудност понякога дори и за мен – да успея да запълня свободното им време и те да бъдат удовлетворени. Винаги обаче търся първо тяхното удовлетворение, след това моето и смятам, че така е правилно в случая.

Кое ти е любимото нещо от цялата работа?

Работата с децата! Това е най-любимото ми, дори и те да не са доволни, дори и да плачат и да вдигат шум, дори и да не им харесва дейността, която правим заедно – това е предизвикателство за мен. Те ме насочват и общо взето с тях е най-интересно и най-разнообразно. По-малките издържат около 3 минути за една дейност и след това искат нещо ново. Просто ми е любимо да чувам детски глас, детски смях, да виждам как се усмихват и им е хубаво… няма друго! Това взаимното удовлетворение след всеки изминал ден е едно от най-важните неща.

Какво те вдъхновява най-много?

Всеки един клиент, който пристига при нас, е без надежда, без желание за каквото и да е.  Загубили са интерес да градят нормален начин на живот. Да видиш как с времето, работейки с тях те се усъвършенстват и започват да се замислят над смисъла в живота, е много вдъхновяващо и мотивиращо. Както в работата с децата, така и с жертвите на трафик.  Цялата работа е много вдъхновяваща, ти ставаш като едно семейство с тях, споделяте си всичко (в някаква рамки разбира се) и виждаш как те с всеки изминал ден се опитват и стават по-добра версия на себе си, което е главната цел в работата ни. 

По време на пандемията промени ли се начина ви на работа?

Промени се съвсем леко. Центровете работят денонощно без значение има ли пандемия или не. Там винаги трябва да има хора, за да не бъдат клиентите сами. Не сме работили дистанционно, просто работата се увеличи. Децата, които ходеха на училище, минаха дистанционно и съответно трябваше да се измислят повече занимания за тях. Отделно се затвориха клиентите в центъра, не излизаха много. Това ги депресира до някаква степен. Доста е трудно в едно пространство да се работи с толкова много хора. Друго си е, когато навън е топло и може да се отиде на различни места. В този аспект работата се увеличи, но пък промените не бяха някакви корено съществени специално за доброволците.

Мислила ли си да правиш личен проект/инициатива обвързан с доброволческата си дейност?

Имах доста идеи, които не се осъществиха дали заради пандемията, дали заради липса на средства. Ние сме доста ограничени, защото не можем да работим с клиенти извън центъра, да правим снимки и да ги показваме. Имам нова идея за щастие, която ще се случи и с пандемия, и без пандемия. Целта ми е да популяризирам малко повече информацията за трафика на хора. Искам да създам някакъв сайт с най-различни истории, анкети и прочие, понеже много малко се говори за тези неща. Хората за съжаление не знаят какво да направят ако са в подобна ситуация, нито към кого да се обърнат. Не се знае за „SOS-семейства в риск“, защото няма много публичност онлайн. Това е моята цял, която се надявам да осъществя до края на програмата. Надявам се да дам повече публичност на тези теми, колкото и неприятни да са те, защото трябва да се говори повече за тях. Трябва да се помага на такива хора, защото ги е страх и трудно решават да потърсят помощ. Колкото повече хора са информирани по темата, толкова повече ще могат да бъдат полезни (на себе си, познати и приятели) при нужда. Никога не знаеш какво може да се случи и на кого можеш да попаднеш в живота. 

Имаме и други общи идеи с другите доброволци, които са по-артистични. Това е по-скоро собствена инициатива, която смятам, че мога да продължа напред с времето дори и след проекта. Ще дам всичко от себе си, защото това липсва в нашата област – разпространението на информация за проблема, реклама и прочие.

Какво би казала на младежите за да ги мотивираш да се включат в ЕКС и да бъдат доброволци?

Това да помагаш е едно от най-важните неща, които трябва да направиш поне веднъж в живота си. Дори и за месец-два или година, може би пък цял живот. Все по-малко хора се включват в социални дейности и различни проекти, овързани с кауза. Съветвам и призовавам младежите да се включват повече, защото не само ще дадат от себе си, но и ще вземат много полезен опит. Ще научат много полезни неща. Има едно много хубаво надграждане. Общо казано, включвайте се където и да е възможно! Според мен няма вариант, в който да не те удовлетвори такава кауза, все нещо ще научиш и ще се запознаеш с нови хора.

 

 

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.