„Нека правим значими неща за другите!“ – Никол, доброволец в „Гласът на младите“

   

Никол, която взе част от проекта „Гласът на младите“ призовава младежите да направят крачка напред към своето развитие. Тя ни споделя защо смята, че дори и грешните стъпки са важна част от развитието ни. Разказва ни още и за това какво я вдъхновява, какво й харества в работата с комуникациите и още много други любопитни истории!

    Представи се с няколко думи 🙂

Винаги ми е била трудна тази задача. Все ми се иска хората да не се побираме в няколко думи. Казвам се Никол, от София съм и съм на прага на завършване на бакалавърска степен по „Журналистика“. Също така съм в процес на подготовка за активно участие в програмата „Заедно в час“ като преподавател. Осъзнах, че дори и да се опитвам да избягам от писането, то винаги успява да ме догони.

    Как разбра за Европейски корпус за солидарност и какво те мотивира да се включиш в този проект?

За Европейски корпус за солидарност разбрах покрай Еразъм+ програмата за обмен на студенти с цел обучение, в която участвах в трети курс в университета. Включих се в различни Facebook групи, които предлагат подобни проекти, и там често присъстваше и Европейски корпус за солидарност като възможност. Проверих сайта, прочетох някои подробности и ми се стори като логична следваща стъпка и подходящ избор.

    Била ли си доброволец преди?

Била съм доброволец за кратки периоди по време на фестивала “kvARTal” още през първата година в университета и след това към кино-литературния фестивал на “CineLibri”, но това беше първият ми сблъсък с дългосрочното доброволчество.

    Какви бяха задачите ти като доброволец в „Гласът на младите“?

Задачите ми бяха стандартни за позицията на специалист „Комуникации и ПР“ – писане на статии и прессъобщения, помощ в организацията на събития и набиране на участници за младежки срещи, поддържане на сайт и социални мрежи, че дори и някои базови задачи, свързани с дизайн. Работата е динамична и изисква доста гъвкавост, а и никога не знаеш точно какво може да се иска от теб на следващия ден. За много хора в това е чара на позицията.

    Какви предизвикателства срещна по време на доброволчеството си?

Тук клишетата са неизбежни, но най-важното, което осъзнах, е че независимо колко ми е трудно да пречупя себе си през определена призма или да направя поне едно ново за мен нещо всеки ден без да губя желание за работа всяка сутрин, е напълно постижимо. Затова е важно да правим значими неща за другите – за да има нещо по-голямо от собственото ти его, което да те тегли напред. Това е най-голямото предизвикателство – да звъннеш на някого, макар че това ти създава усещане за тревожност, да пишеш постове за социални мрежи, макар че ти е за първи път, само защото знаеш, че онова полезно нещо ще достигне до повече хора.

    Повлия ли пандемията на дейностите и задачите ти?

Определено да. Щеше ми се да присъствам на много повече реални събития, отколкото имах възможността. Живата среща с младежите съм сигурна, че действа много зареждащо и положително и самото участие в дискусиите също, но и адаптирането към съвсем непознати ситуации също носи своите плюсове. Прави те по-самостоятелен и отговорен към собствените ти задължения.

    Би ли доброволствала отново и защо?

Продължавам развитието си в организацията и екипа на „Заедно в час“ и то не просто в името на някаква кауза, а защото я припознавам като моя лична такава. Мисля, че доброволчеството към проекта „Гласът на младите“ има огромна заслуга за това, че успях да събера смелост и кураж и да си последвам детската мечта. Никога не знаеш коя стъпка до какво решение ще те отведе, а „правилно“ и „грешно“ няма.

    Какво би казала на другите, за да ги вдъхновиш да станат доброволци?

В продължение на предходния отговор, бих казала просто дерзайте, търсете и пробвайте. Не се страхувайте да се предизвиквате и не чакайте възможностите сами да идват при вас. Доброволчеството е един много добър начин в приятелска среда да придобиеш професионални умения и да задаваш всичките въпроси, които иначе не би задал, защото ги смяташ за глупави. То е и един много ефективен начин да тестваш собствените си граници и бариери и да ги надскочиш. Грабете с пълни шепи от възможностите, които дава Европейски корпус за солидарност, а и всички подобни проекти, защото няма нищо по-лошо от мисли като „ами какво ако бях опитал…?“

 

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.