Диляна ни споделя още чудесни истории от своя ЕКС проект – част две!

Запознахме ви със слънчевата и позитивна Диляна в предния си блог пост, който може да прочетете ТУК.  Нейният опит е изключително богат и интригуващ затова продължаваме разговора с нея във втора част! Тя ни споделя своите размишления относно предизвикателствата в живота, как да се възползваме на макс от възможностите в живота и още много други!

Пред какви предизвикателства се изправяш като доброволец в чужбина и как се справяш с тях?

Първо подцених промяната на обстановката. Чувствах се доста комфортно използвайки английски език, докато немския не ми беше толкова силен говоримо. В първите дни, дори мога да кажа – почти една седмица, мозъкът ми се уморяваше изключително бързо, опитвайки се да функционира и на двата езика. В моята организация всеки ден обядвахме заедно и всяка седмица имахме срещи на целия екип, където всички говореха на немски, защото според тях това е най-добрия начин човек да бъде стимулиран да научи даден език – да е изложен максимално много на него. Така че, бъдещи доброволци, добре е да си дадете около една седмица, в която да я карате по-полека и да очаквате, че мозъкът ви ще е под пара.


Друга трудност е липсата на обичайното ви обкръжение от хора – семейство и приятели. Лично аз не съм изпитвала много големи трудности в началото, защото имах ясна цел, знаех какво може да ме очаква там благодарение на Дилянка, която е моят координатор в ЗА ТЕБ. С нея имахме много хубави, дълги и съдържателни разговори, в които тя ми обясни прекрасно каква психологическа реакция мога да очаквам от себе си, споделяше ми своя опит и опита на други доброволци в чужбина, а аз и разказвах за моя опит, очаквания и страхове, което беше от изключителна помощ.Друго положително нещо бе, че по време на забавеното ми заминаване поради ограниченията за пътуване имах възможност да осъществявам връзка с посрещащата организация. Колегите ми от AWO ми предложиха да се включа дистанционно в някои от проектите, които те организираха, и така лека-полека започнах да се запознавам с тях и тяхната дейност, което направи промяната на средата много по-лека.
Понякога ми се случва да остана неразбрана и да не разбера правилно някого, което е доста неприятно, както и да открия различия в чувството ми за хумор с други хора. Разрешението на тези трудности е в комуникацията. Съвет за бъдещите доброволци – за разрешаването на подобен тип проблеми е важно да обсъждате отворено и спокойно това, което ви притеснява. Ако се чувствате неудобно, не се притеснявайте да говорите с ментора си или координаторите ви. Също така е добре да имате предвид, че хората, работещи в подобна организация, в повечето случаи не биха помислили нещо лошо и със сигурност не биха искали да ви обидят.


Друго голямо предизвикателство пред мен беше това, че трябваше да се изправям и да говоря пред хора, което за срамежлив човек като мен е нещо голямо. Все още се притеснявам, но само три месеца след като пристигнах видях голямо подобрение в себе си. Имахме семинар, на който трябваше да говоря открито, и се изненадах от себе си как без да се усетя съм развила способността да говоря спокойно пред хора.
Последната трудност (за сега), пред която се изправям с приближаването на края на моята доброволческа служба, е че се чувствам изключително объркана. Не знаех по кой път да поема след нея. С течение на времето започнах да оформям решението си и в момента имам няколко алтернативи. Колкото и да е объркваща тази ситуация, тя ме наведе на мисълта, че да се чувствам така е абсолютно нормално – тази година ми даде много възможности и ме научи на много нови неща и колебанието, което се появи, означава, че пред мен са се отворили врати, които преди са били затворени. Знам, че с каквото и да се захвана, ще ми хареса.

Кое най-много те вдъхновява в работата ти по проекта? Какво е ново за теб?

Това, което ме вдъхновява, е работата с хората, и че директно мога да видя последствията от нея. Пандемията ми повлия както положително, така и отрицателно, но самата връзка с хора, които идват от всички краища на света, онлайн или на живо, фактът, че споделяме еднакви ценности, че опознавам нови култури, е изключително вдъхновяващ. Дава ми представа колко много можем да постигнем заедно и допълнително подхранва вдъхновението ми колко много неща можем да постигнем и подобрим в българската социална сфера, за което се надявам, че ще мога да допринеса.
Нещо, което за мен беше ново, е работата по повече от един проект, балансирането и приоритизирането на много нови задачи, което след около три месеца се усложни допълнително, когато мерките за сигурност станаха по-стриктни и се наложи да работя от вкъщи. Мога да кажа, че все още полагам усилия да не се разсейвам постоянно от това, че леглото е в моето полезрение и че времето навън е прекрасно и идеално за разходки. Предполагам много хора са се чувствали така и не съм била единствената.

Как пандемията се отразява на работата ти?

Прави я по-трудна. Германия наложи по-строги мерки от началото на октомври, а оттогава досега минаха повече от шест месеца, през които трябваше да ограничаваме физическите контакти до минимум, за да избегнем заразяване. Стоенето и работата от вкъщи се оказаха голямо предизвикателство за мотивацията ми. Проектът, по който кандидатствах, се промени драстично. В оригиналната си форма трябваше да организираме събития, семинари, лагери в различни градове и държави, проекти с хора на живо. Сега всичко се провежда дигитално.


Не мислех, че ще ми се отрази тежко, защото през повечето време съм интроверт и нямам нищо против да стоя вкъщи, но това се оказа грешка. Изправих се пред ново предизвикателство – да приоритизирам задачите си от вкъщи, да намирам баланс между работата и почивното си време, както и да поддържам социалните си контакти. Оказа се доста трудно да се ограничавам, защото вкъщи се разсейвам – готвя си храна, почивам си, гледам през прозореца и се замечтавам. Неочаквано е дошъл краят на работния ден и аз не съм свършила задачите си, следователно трябва да продължа да работя, за да наваксам. Разбрах, че е важно да си давам почивка и да разнообразявам с друга дейност.
Една от най-големите ми трудности бе мисълта за пропуснатите възможности – че не мога да изживея доброволческата си година на пълни обороти както силно се надявах. В такива моменти си припомням, че ако не се бях решила да грабна тази възможност, нямаше да мога да преживея това, което ми се случва; да науча уроците, които ми се предлагат. Да се справя с това до голяма степен ми помогна Тео. Тя е изключително мил човек и успяхме да създадем прекрасна връзка помежду си. Ако изпитвате нещо подобно е добре съберете сили и смелост и да говорите с координаторите или ментора ви.

Можеш ли да ни споделиш какви са добрите практики на германските НПО да се справят с кризата?

Немските организации се справят с кризата като прехвърлят всичко онлайн (което за Германия е нещо нетипично) и в момента в мрежата може да намерите всякакъв вид игри, работилници, събития и семинари на различни теми. Има организации, които предлагат психологическа помощ, както и такива, които предлагат безплатно храна на улицата и доставка по домовете. AWO, организацията майка на моята, предлага безплатни бързи тестове на роднини и приятели, желаещи да посетят близките си живеещи в домове за стари хора. Други организации обсъждат и четат книги, правят изложби, концерти, виртуални обиколки из музеи или организират търсене на съкровища из града, както и различно предизвикателства.

Какво би казала на другите, за да ги вдъхновиш да станат доброволци?

Доброволчеството в чужбина е много вълнуващо! Това е приключение към друга култура и към най-дълбокото ви Аз. Дори ако мисълта да живеете в друга страна ви плаши малко, а междувременно отвътре се чувствате развълнувани от идеята, не се колебайте! Има толкова много различни проекти, че главата ви ще се завърти! И да не знаете кои са страстите ви – ще намерите проект, който ще възбуди ентусиазма ви и ще докосне душата ви. Когато пристигнете там ще срещнете хора точно като вас – със същите стремежи, цели и мечти. Оставете се да проучите възможностите и си позволете да изживеете една незабравима година, работейки за добра кауза.

 

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.