„Много яка патардия“ в Хале 3 със Стоян!

Стоян е от онези всестранно личности, които изгряват в най-различни области и те карат да се чудиш – кога ли имат време да поспят? Но може би тук идва чара в това да си млад и пълен с желание да твориш! Научете откъде започва доброволческия опит на Стоян, какво го вдъхновява при създаването на нови неща и още интересни и неочаквани неща!

Здравей, как си, Стоянчо?

Добре съм, проба едно две три. Мразя да ми викат Стоянчо, не мога да разбера защо го правят хората….

Представи се с няколко думи, Стояне?

Аз съм човек. Искам отговорите ми да са непринудени, кот ми дойде. Аз съм Стоян Манчев, фамилията ми е като на оня готвач. Всички са ха-ха-ха, точно такава ми е фамилията и съм наполовина родопчанин, наполовина не знам откъде, наполовина от Попово.

Събрал си таланти от всякъде по света?

Да, целият свят, демек България. Обичам да се занимавам с много неща. Това, което е най-важното за мен, е да се изразявам и да създавам нещо,няма значение дали е с ръце, с химикал или с глас, камера…няма значение. Сега съм се спрял на видеото и снимките. Също така съм съосновател и част от Младото Поколение в Действие.

Ти си изявен доброволец от години. Сподели на читателите ни за опита си!

Моето доброволческо пътуване започна, когато отидох през 2016 година на едни семинари за личностно развитие за тийнейджъри, които се казваха “Към същността”. Там срещнах много хора, които бяха на моята вълна. Направих много нови приятели, защото с хората от училище не се разбирах толкова много или просто не мислехме по същия начин. Оттам нататък започнах да се запознавам с все повече хора и да излизам. В периода 2016-2017 бях доброволец в този семинар и по принцип, когато веднъж го караш, можеш след това да станеш доброволец. И така аз участвах 3 пъти. Това преживяване има много голямо значение за това как и защо започнах да доброволствам. Лятото на 2017 година станах доброволец към Funcity+ и там вече се запознах с няколко варненски организации и още повече хора. Започнах да обменям с тях информация за разни проекти и така в един момент се оказах доброволец на много места. Последва и снимането в Хале 3 и по фестивалите Щък Тук Там

Интересно е всъщност, че съм главно в Хале 3 заради джагите. Ходих в един бар, където срещнах Иван Евтимов от ДжаРа. Видях, че играта има много повече измерения отколкото знам, и ми стана много интересно. Когато започнах да играя с него, той ме вдъхнови да стана професионален играч и в един момент ме доведе в Хале. Чух, че търсят доброволци, и се записах.

А как разбра за Европейски корпус за солидарност? Какво те мотивира да се включиш в този проект?

Ако трябва да бъда честен, това което ме мотивира да се включа в този проект беше да се изнеса от вкъщи (ха-ха), но и други неща също. Преди да стана доброволец тук с Иван и другите хора от ДжаРа пишехме проекти по ЕКС горе в офиса (на втория етаж на Хале 3) и идвахме долу. А допълнително с това аз бях доброволец в Хале 3 една година преди въобще да започне службата ми. Бях фотограф на събитията. След като се случи всичко с пандемията беше добро решение в годината, когато спира света и аз да направя нещо различно.

 

Какви са задачите ти тук в Хале 3? Ти си доста инициативен и се занимаваш с много неща! Разкажи ни повече.

Аз се записах като мениджър социални мрежи, но малко по малко стана ясно, че няма как да правя само това. По принцип в Хале има много работи за правене и като са само 4-5 доброволеца всеки трябва да прави всичко. Беше ясно, че ще стане това обаче с корона вируса изникнаха допълнително задачи! Малко по малко ни се размиха ролите и всеки започна да се включва в допълнителни дейности. Аз специално преминах от социални мрежи, защото осъзнах, че не са точното нещо за мен. За щастие супервайзерът ми Светлин Тодоров знае, че обичам да снимам, и ми даде техника и възможности да започна да се развивам в тази насока и съотвено започнах да се занимавам с това по-сериозно. Общо взето станах снимащ монтажист. 

Корона вируса ни принуди да си направим адаптация в проекта. Имахме заложено да направим обиколки из училищата, в които да промотираме доброволчеството. Поради пандемията не можахме да осъществим това, но направихме един филми. Снимахме почти изцяло аз и супервайзорът ми и го монтирахме заедно. Иван Симеонов беше този, който подбра музиката във филма, за което изключително му благодаря. Без точната музиката нямаше да стане толкова готин филма!

Гледай целият филм Щък Тук Там в Youtube!

По време на примиерата на филма Щък Тук Там!

Какви са предизвикателствата по време на работата?

Предизвикателствата за мен бяха главно сработването с екипа понеже аз много държа на комуникацията. Когато не мога да се сработя с екипа си ми е тегаво. Когато започвах имаше един много дълъг период на сработване, който може би тече и до ден днешен. Ние сме много различни хора. Най-големите предизвикателства обобщено са – комуникацията, сработването и корона вируса. Хале 3 е много присъствено място. То вади пари от концерти, изложби и такива неща. След като няма как да ги осъществим тези събития, трябваше да измисляме идеи какви алтернативи да осъществим. 

Вижте повече от чудесните проекти, които започнаха доброволците в Хале 3 – Хале артшоп и ХАЛЕ ТВ!

Като заговори за партита, сподели ни кое ти е любимото парти, което сте организирали?

Колебая се, тъй като аз съм по-отворен към всякакви стилове. На всяко парти може да ми стане по-готино, но много се кефя на метъл партитата. Като малък бях метъл, след това станах трападжияМразя да избирам “най-любимото”, но бих казал още няколко добри спомени – първото салса парти, което организирахме. Това беше първият ивент, който аз организирах с две момчета. Дойдоха много хора, забавлявахме се и беше много приятно. Също така неон партито, защото е много интересна концепция. В чужбина дори малко се е изтъркало, но в България почти не се прави. 

A кое е любимото ти нещо, което направи по време на проекта?

Турнирът по тенис на маса, който продължава да върви в момента. Тези събития са регулярни. Направихме таблица с точки, осветление на масата, пускахме свежа музика и направихме трибуна за зрители, а аз бях съдия. Има и супер яка купа – една малка тенис маса с хилки и топчета.

Също направата на филма, или по-скоро самия процес. Стана добре, но просто ме гложди отвътре, че ако имахме малко повече време можехме да намерим още един-двама човека екип и да направим нещата по-добре. 

Как се почувства когато приключи процеса и дойде премиерата?

Не усетих нещо особено. Просто го гледах и ми беше яко, спомнях си всички тези моменти докато сме снимали. Беше ми забавно и приятно да го гледам. Имаше задоволение.

Какво най – много те вдъхнови в проекта?

Вдъхнови ме това, че имаше много трудности, но някакси успяхме да преминем през тях и хората бяха много търпеливи, което е впечатляващо. Хората в 21 век рядко са търпеливи. Това беше много удивително. Също така много ме вдъхнови как може да се съберат хора от различни нации и с различно мислене, но пък да са близки по душа и близки по разбиране и да правят супер готини работи заедно.

Какво би казал на други младежи, за да ги мотивираш да станат доброволци?

Аз не обичам да мотивирам хората напразно, обичам да им давам съвети от опит. По принцип е много яко, може да научите много неща, супер забавно е и е един период на изненади и много нови преживявания. Заслужава си със сигурност. Просто трябва да знаете много добре къде отивате и да имате идея какво се случва. Когато се случи нещо неочаквано като вирус, който завзема цялата планета, не трябва да се обвинявате ако ви е трудно. В доброволческите проекти влизат хора, които не са много опитни. Пък дори и опитните хора срещат трудности. Нека целта ви е да натрупате опит и да се забавлявате без да се притеснявате колко добре ще се справите.

Мислил ли си за личен проект?

Исках да направим освежаващ ремонт, козметичен. Върви долу горе. Направихме разни други проекти на място. В бъдеще продължавам да работя с моята организация Младото поколение в действие.

Какво мислиш да правиш след проекта?

Създадох с един мой приятел организация. Идеята я има от година и нещо и от тогава работим над развитието и промотирането на цялостната концепция. Вече имаме инвеститори, партньори. Имаме 20 човека екип и клон в София и Варна. До една година трябва да отворим и интернационлни клонове. Имам желание да продължа да се развивам в НПО сектора, но желаем да раздвижим малко подхода с нови идеи. Ще видим какво ще стане. Другите неща са да продължа да снимам и да завърша университет.

Опиши с 3 думи живота и работата в Хале?

Много яка патардия!

 

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.