„Нямаме време да бъдем грозни!“ – Габо от Фондация SOS

 

Здравей, как си?


Алоха, добре съм въпреки отвратителното време навън, в душата ми е слънце, песни и забавление.

Представи се!


Аз съм Габриел на 23 години, завършвам Медицински университет –  Варна, специалност “Логопедия”. Преди това съм завършил Национална художествена гимназия в Сливен. Интересите ми са свързани с доброволчество, танци, рисуване, изкуство, фотография и всичко в тази сфера. Обичам да експериментирам във всякакви сфери зад кадър, пред кадър, навсякъде около кадъра и така. 

Бил ли си доброволец преди?

Бил съм доста години доброволец към БЧК Сливен, даже там основах първия клуб в нашата гимназия. Бях първия координатор в училището, бях един от първите обучители на обучители по първа помощ, както и от обучителите по програма “Емоции” и още други обучения, които минах благодарение на тях. Допълнително с това доброволствах в “Жажда за живот”, където кампаниите бяха предимно насочени към ХИВ, сексуално предавани болести, инфекции и т.н. Там главно чрез актьорско майсторство успяхме да пресъздадем сцени, които общо взето да покажат различни етапи на това какво е да бъдеш ХИВ позитивен, как се съобщава това и т.н.  Човек трябва да бъде гъвкав, за да просперира, и за да предаде информацията за тези важни теми на аудиторията. Самите клиенти (на центъра за трафик на хора) нямат възможност да изразят своя глас, затова трябва ние да влезем в тяхната кожа.

Как разбра за ЕКС и какво те мотивира да кандидатстваш?

Знам за Европейски корпус за солидарност от доста години, да кажем четири. Идеята ми след завършването на художествената гимназия беше да си взема GAP year, в който да отида на проект извън България, по възможност Италия. Така се стекоха нещата обаче, че дойдох във Варна и започнах университет. Сега съм към края на завършването си и ми трябваше нещо, което да ми помага финансово. Именно заради това реших да се включа в проекта, защото ти дава изключително добра възможност да опознаеш нови хора и нови среди, като същевременно с това бъдеш финансово подкрепен, извършвайки дейност, на която се наслаждаваш. Това беше оптималния вариант за мен и реших да се включа. Също така темата на проекта е тясно обвързана със сферата, в която искам да се развивам – работата с хора, което е най-големият ми интерес. Досега предимно съм работил в среда с деца и исках да придобия опит и в дейностите с по-възрастни хора.

Често свободното време в центровете е запълвано с рисуване и създаване на произведения на изкуството.

Какви са ти задачите в центъра?

Аз съм доброволец във „Фондация SOS“– място, което се занимава с подкрепа на жертви на домашно насилие и трафик на хора. Центърът е комбиниран и основната ми задача е да разнообразявам свободното време на настанените клиенти. Там неща от сферата на танци, рисуване, фотография не се получават много успешно, тъй като хората имат доста сериозни проблеми, свързани със сигурността. Водят много битки, както в личен така и в семеен план, заради това главната ми дейност е да бъда съпричастен с нещата, които приживяват. Помагам им с намирането на работа, квартира, транспорт, придружаване до различни институции, било то при съдебни дела, срещи с адвокати и такива неща, свързани със закона. Като цяло емоционалната подкрепа е основната дейност, която извършвам там. Някой би си казал “супер, вие стоите и си говорите като приятелчета и това е много лесно”, но всъщност не е. Ти си с 10 човека, с 10 различни истории, коя от коя по-зловещо звучаща. Много е трудно, тъй като в даден момент ставате приятели и не е лесно да сложиш границата кога си “на работа” и кога свършваш. Има един момент, в който започваш да се изтощаваш психически и да носиш работата вкъщи, и това е момента, в който трябва да си кажеш “ОК! Това е проект и си има своите граници и лимит”. Трудно е да преминаваш от едното настроение на другото, но в крайна сметка ако знаеш къде са собствените ти граници нещата си идват на мястото. Нужно е да си емоционално интелигентен. 

Какви са главните предизвикателства в доброволчеството ти?


Главните предизвикателства са, че трябва да жонглирам между университет, личен живот и доброволчески проект, което до момента се случва успешно. Другото нещо, което се появява като трудност, е всеобщият негативизъм, който е обхванал такъв тип центрове.  Изключително трудно е, защото ти трябва да си именно тази искра светлина, която да помага на самите клиенти да видят позитивното. Всички сме свикнали, когато не ни е ден, като се видим с приятели, някой от тях все ще е позитивен и ще ни зареди с хубавата си енергия и след срещата с него ще се приберем щастливи. В центъра обаче няма такъв човек, който да е позитивен и гледа от светлата страна на нещата. Поради това, в този човек трябва да се превърнеш ти. Когато проекта ти е едногодишен е трудно ти да бъдеш този лъч светлина за хората 365 дни! В един момент спираш да бъдеш източника на енергия, измаряш се, но в крайна сметка, осъзнавайки каква е тяхната история и каква е твоята история, трябва да намериш сила да продължиш да бъдеш това нещо за тях. В момента, в който прекрача прага на центъра, всички клиенти излизат от стаите си и са винаги с усмивка на лице, поздравяват ме “Здрасти, Габо, ти ли си пак на смяна, как мина деня ти!” и това ми показва, че не е имало нужда да имам винаги подготвена дейност за тях – да рисуваме, да ходим на различни места. Разбирам, че съм си свършил работата предвид това, че цялата негативна завеса изчезва и всичко става смях, позитивизъм, кафе, емоции, споделяния и всичко, което е свързано с нормалния начин на живот, на който ние сме свикнали.  Аз там съм абсолютно себе си – както се държа с приятелите си, така се държа и с хората в центъра, и те усещат, че аз съм много естествен в отношенията си с тях и следователно ми показват същото. По този начин много хомогенно се получават нещата да се разбираме и аз да си върша работата без да им натривам в носа, че реално съм на работа. Това за мен е добро постижение в личен план.

Пандемията как се отрази на дейностите?


Пандемията по никакъв начин не се отрази на дейностите, които извършвам аз, тъй като центъра го е имало, има го и ще го има, понеже тези проблеми не свършват с пандемията. Дори обратното – от началото на пандемията случаите с домашно насилие са се повишили, което е доста тъжно. Дейностите не са се променили по никакъв начин, единствено настроението на самите клиенти е може би по-мрачно от обикновено, тъй като работата беше трудна за намиране, включително и квартирите. Това беше едно забавяне на процеса, в който трябва да си стъпят на краката, но нещата в момента са стабилизирани и се развиват в добра посока.

Имаш ли любим момент, ситуация, спомен от проекта?


Любимият ми момент е отивайки в центъра да бъда посрещан от всички усмивки на хората, които са щастливи просто да ме видят. Честно казано, по-хубав от този момент не знам дали има. Чувствам се приет за това, което съм. Там всички са естествени и именно заради това се разбираме. Аз не съм човек, който съди, следователно им давам такова чувство, което те рефлектират върху мен, и нещата се завъртат в позитивен аспект.

Какво най-много те вдъхновява в работата ти?

Това да се вдъхновявам ме вдъхновява най-много! Отивайки в центъра като един нормален български студент – винаги съм си намирал извинения и нещо, за което да се оплаквам. Примерно имам много задължения в университета, кваритара ми е малка и прочие. Всякакви неща, които всъщност клиентите нямат, а ние приемаме за даденост в ежедневието си. Това ме вдъхновява, че живота всъщност не е толкова черен, колкото ние си мислим. Като всяко нещо, разбира се, и живота си има своите негативни отенъци, но просто това е същността на нещата и трябва да го приемеш. Това, което ме вдъхновява, са хората и това, че ми показаха, че аз имам всичко, което ми е нужно, за да бъда това, което искам в утрешния ден. Вдъхновението ми дойде от тях към мен, за да бъда по-добра версия на самия себе си. Лично вдъхновение, фундамента на което се крие именно в работата с въпросните хора. Те помогнаха на мен да осъзная много неща, а аз пък им помогнах да бъдат малко по-позитивни. А аз не съм позитивен, защото така съм роден. Аз съм позитивен, защото просто работя всеки ден върху това.

Какво би казал на младежи, за да ги мотивираш да доброволстват?


Каквото и да кажа аз не смятам, че бих ги мотивирал, ако те нямат тази вътрешна искра да направят нещо за дадена група хора или общество. Смятам, че всеки има някакво вътрешно желание за определени дейности и инициативи. Не винаги доброволчеството е под формата на дарение, понякога е под формата на проект от ЕКС. Ако човек вижда, че темата на даден проект е значима за него – нека се включи. Трябва да правим нещата така, че да бъдат полезни и интересни за самите нас. Ако се припознават младежите в даден проект, нека се включат. Това е изживяване, което може да имаш веднъж в живота си, и според мен си струва да го направиш, защото благодарение на това израстваш изключително много. Срещаш се с хора от различни сфери, извършваш различни действия. Именно това разшири кръгозора ми и ми помогна да бъда това, което съм сега.

Как би описал последната година с три думи?

Любов – защото имаше много любов въпреки всичко. Контраст – беше изключително контрастна година. В личен план за мен беше доста успешна на фона на цялата тази пандемия. Успях да направя неща, които винаги съм искал да направя. Позитивна – от контраста, избирам да бъде позитивната страна, тъй като всеки губи някакви неща, всеки има лоши моменти. В крайна сметка ние самите трябва да изберем върху кое да се фокусираме.

Сподели ни своя призив?

Призива ми е – винаги съм имал една мисъл, лично моя, която ми се е въртяла в главата. Тя е, че „Нямаме време да бъдем грозни!“. Така ми дойде, защото на първо чуване хората ще си кажат – о, става дума за външна красота. Това, което имам предвид обаче, е, че нямаме време да бъдем грозни вътрешно. Обществото ни в момента е просто толкова нетолерантно. Ние не приемаме различни хора, които имат различна религия, цвят на кожата, различна сексуалност или убеждения, политически възгледи. Това за мен спира развитието на обществото и ние забравяме, че сме всъщност цялостен организъм, който за да пребъде, всеки човек трябва да даде максимумът от себе си, за да имаме качествени единици. Ако всеки дава най-доброто от себе си по този начин ние ще станем една група, която дава най-доброто от себе си, една държава, която дава най-доброто от себе си, едно общество, което дава най-доброто от себе си, и тогава ние ще се развиваме. От 150 000 години мозъкът ни не се развива, не еволюира, нищо не се случва, именно защото по някакъв начин свободата ни дава и много ограничения. Това е нещо, което аз бих казал – нямаме време да бъдем грозни, нямаме време да съдим хората за това как изглеждат, нямаме време да бъдем грозни външно също така. Какво значи примерно, че не можеш да носиш брутална рокля с висок ток и прическа в 10 часа сутринта на кафе на Севастопол. Кой го е казал това нещо, искам да видя! Всички трябва да се храним добре, да пием вода, да се забавляваме и да си носим новите дрехи за самите себе си. Нямаме време да правим компромиси с това, което сме. Единственото, с което трябва да правим компромис някога, е може би със собственото си мнение и начина, по който то ще рефлектира върху другите.

 

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.