Какво е да си млад човек, при когото липсва оправданието “нямам време”? Да си зает със собствен моден бранд, с хобитата и развитието си. Освен това да си отворен за нови вдъхновяващи проекти. Какво е да започнеш доброволческа инициатива и какво те кара да я приемеш лично? За всичко това разказва Анита. Тя е завършила висшето си образование в чужбина, но се е върнала в България. За да създава. И да успява. Днес е част от най-позитивната медия у нас – УспелитеБГ.

Здравей! Как си?

Привет! Чувствам се страхотно, благодаря!

Представи се с няколко думи!

Казвам се Анита Рупова, на 26 години, родом от град Белене, понастоящем живуща в столицата ни. Прекарах последните си 6 години и половина в Австрия, където завърших своето образование по “графичен и комуникативен дизайн”, след което продължих своята практика в това начинание. В момента съм доброволец към Европейския корпус за солидарност в “Успелите.бг”, съосновател съм на бранд за дрехи “NoSense”, фрийлансър съм и също така част от неформалната инициатива “Царски Пищови”. Обичам всяко едно от тези начинания и изключително много ме изпълват и помагат да израсна като човек. Смея да твърдя, че намерих своето професионално призвание, с което мога да допринасям. Както обичам да казвам графичният дизайн за мен е мостът между два свята, който може да реши визуален проблем.

Била ли си доброволец преди?

Под една или друга форма винаги съм усещала някаква сила и може би вътрешна нужда в това да помогнеш, независимо с какви усилия. Преди години започнах да се включвам в различни почиствания на паркове, след това доброволчеството ми прерасна в това да помагам и с професионалните си умения. Наред с “Успелите.бг”, друг такъв пример е точно “Царски Пищови” и “Plovdiv Game Jam”, където участвах миналата година.

Разкажи ни за мястото, на което си доброволец!

Мисля, че “Успелите” ме откри в точния момент. Малко след прибирането ми обратно в България видях обявата и реших да кандидатствам, за което не мога да съм по-щастлива от своето решение, което взех тогава. “Успелите.бг” е семейство, “Успелите” е едно топло място, което протегна ръце към мен и ме промени (в добрия смисъл, разбира се). Не е случайно, че е и най-голямата позитивна медия в България. Интересно е как всички тези позитивни истории и емоции ти въздействат и те карат да видиш, че има добри примери в България и по света.

Какво те мотивира да кандидатстваш за този проект?

Може би подсъзнателното желанието да намеря отново себе си, след като се завърнах и да се припозная в добра кауза. Мисля, че най-много се припознах в техните ценности и виждания за това как биха искали да предават доброто в България, да възпитават себе си и околните и заедно да градим едно по-добро бъдеще отвъд рамките на негативните статистики.

Разкажи ни за опита си като доброволец! Какви бяха основните ти задачи?

Както може би се подразбира от длъжността “Графичен дизайнер”, имах задачата да визуализирам добрите новини, за да бъдат представени възможно най-достъпно за аудиторията на “Успелите” и да достигнат до повече хора, които биха се зарадвали на хубавите вести. Също така основно се грижех за социалните мрежи, където се опитвах, освен да извeстявам нашите добри новини, така и да имаме контакт със своята аудитория. Мога да допълня, че имах свободата да правя и други визуални промени, в случай, че видя нуждата от такива. Сега например работата ни е фокусирана основно върху нови графики за онлайн магазина на “Успелите.бг”, както и нова брандинг визия.

Имаше ли предизвикателства, пред които беше изправена по време на проекта?

Всяко едно начинание си има ups and downs, но е важно на коя линия ще финишираме. В много натоварени дни е лесно човек да загуби част от мотивацията си, защото умората притиска повече от желанието да привършим със задачите си. За мен това е предизвикателство, с което се опитвам да се справя от години, защото имам тенденцията да се захвана с повече неща, колкото мога физически да поема и изобщо менежирам. Често забравям да отпразнувам малките победи, защото се стремя към голямата такава, а точно тези крачици ме водят към големия успех. Или пък неуспех, което също е важно да се отпразнува. Радвам се, че осъзнах това за себе си, дори и да съм го знаела и виждала преди, защото в момента успявам да се справям в тези моменти без да завършат с прегряване.

Имаш ли любим момент от доброволчеството си?

Със сигурност е повече от един. Едно от нещата, които са важни за мен, независимо в какъв аспект, е да се чувствам приятно в компанията на останалите. “Успелите” се справиха повече от добре в това начинание и мога да кажа, че часовете, прекарани с тях, минаваха неусетно.

Повлия ли пандемията на дейността ти?

Пандемията за жалост повлия на всички ни. Това, което ми помага на мен е адаптивността. В днешно време всичко се случва толкова динамично, че се налага да сме гъвкави и да се приспособяваме към “новото”. Опитвам се да гледам от позитивната страна на пандемията и да се радвам на моментите вкъщи със себе си, защото мисля, че са доста ценни и важни. За жалост все повече си мисля, че животът няма да се върне към нормалното и ще продължи със своята динамика и бързо развитие, но това, което осъзнах през последните почти две години е, че човек трябва да обръща внимание на своето физическо и ментално здраве. Тези две неща са ключови за нашия начин на живот и неговото развитие. Ограниченията по време на пандемия ни карат да сме повече затворени вкъщи и може би да поемаме повече ангажименти, отколкото капацитетът ни го позволява, а по този начин загърбваме себе си.

Какво би казала на младите хора, за да ги мотивираш да станат доброволци?

Бих казала, че това е един безценен опит по пътя към израстването. Пожелавам на всеки да има желанието да намира себе си, да прави добро и да го предава на околните, защото е изключително ценно. Това е и пътят към промяната – тази истинската, която се случва вътре в нас.

Какво те очаква след края на проекта? Какво си планирала занапред?

Ако трябва да съм честна, малко се натъжавам, че този период приключва, но пък съм изключително щастлива, че успях да срещна тези хора и вярвам, че пътищата ни не се разделят тук. Завършвам тази година основно с доброволчески проекти и може би ще отдам следващата на нови професионални начинания. От доста време си мисля, че искам да подхвана и някакво занимание свързано с деца, защото ми е изключително много присърце. Сигурна съм, че предстои една вълнуваща 2022 година. Каквото и да се случи, е трябвало да се случи точно по този начин с определена причина. Животът ми е доказал, че случайности няма, а аз просто слушам вятъра накъде може да ме отведе…

 

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.