Работата с млади хора и деца е изморителна, но винаги в края на деня е причината, поради която поставяме усмивка на лицето си. Имаме удоволствието да те запознаем с Павел, който чрез проект на Европейски корпус за солидарност  успява да се наслади както на хобитата си, така и на работата като инструктор по ролери в Хале 3.

Разкажи ни за себе си 🙂

Казвам се Павел Костадинов и съм на 26. Главно се занимавам с ролери, кънки и фотография. Завърших Военноморско училище „Никола Вапцаров“, във Варна, с информационни технологии.

 

Бил ли си доброволец преди? Разкажи ни за мястото, на което си доброволец!

Никога преди не съм бил доброволец. В Хале 3 е първото място, на което съм доброволец. Самото пространство представлява скейт-парк, който също има концертна зала и място за барбекю. Повечето си време го прекарвам в скейт-парка.

Какво те мотивира да кандидатстваш за този проект?

Моята мотивация да кандидатствам беше, че пространството ми позволява да правя това, което обичам, а именно ролерите. Също така, Хале 3 ми предоставиха техника за снимане, което ми достави огромна доза радост, защото както споменах, в хобитата ми място намира и фотографията.

 

Разкажи ни за опита си като доброволец! Какви бяха основните ти задачи?

Моите основни задачи включваха воденето на школата за ролери и кънки, където помагах с индивидуалните  и групови уроци. Друго мое задължение бе да давам идеи за създаването на събития. Учавствам и в организирането на ролер дискотеки, както и във всичко свързано с движение.

 

Пред какви предизвикателства се изправи по време на проекта?

Предизвикателствата главно бяха в школата, тъй като работата ми предимно бе с деца, а те доста често не слушат. Трябва да стискаш зъби и такава работа изисква доста нерви. За съжаление, има някои хора, които идват и  създават малко хаос в пространството, но всички негативи настрана, преживяването беше страхотно и си заслужаваше.

 

Кой е любимият момент от доброволчеството ти?

Любимият ми момент, предполагам, е едно от нашите състезания, които организирахме през декември. То се казва „Коледа на кънки“. Просто е готино когато видиш други хора да карат, да видиш как те мотивират и да усетиш техния състезателен дух и адреналина.

Какво ще те очаква след края на проекта? Какво си планирал занапред?

Не мога да кажа със сигурност какво следва след проекта, но мисля да продължа усилено с ролерите. Да преподавам и да вдъхновявам. Ако можех бих желал, да бъда част от създаването на още евенти, състезания и събития, които да са свързани с ролерите и скейтборда. Мисля, че това би било доста добре в бъдещ план.

 

Какво ще кажеш на младите хора, за да ги мотивираш да станат доброволци?

Ще им кажа да се престрашат, да пробват нови неща, защото да опитваш не е толкова страшно. Ако не опиташ няма да разбереш дали ще ти хареса или не. Може да е уникално преживяване за отделните личности, за други не. Но докато не пробваш сам, няма как да знаеш дали това е твоето нещо или не е.

 

Следете нашия сайт и профилите ни във Фейсбук и Инстаграм за актуални възможности и предложения!

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.