Представи се с няколко думи.

Аз съм Гергана Геранова и съм на 22 години от град Пловдив. В момента съм трети курс в специалност “Европейска политика и икономика” в Университет за национално и световно стопанство. Пътят ми в доброволческия сектор започва още от гимназиалните ми години. От тогава насам винаги съм търсила възможности, с които да утолявам жаждата си да допринасям за позитивна промяна. През свободното си време обичам да посещавам галерии и да чета книги, обхващащи психологически и философски проблематики. Интересувам се още от история на изкуството и пешеходен туризъм.

Била ли си доброволец преди? Разкажи ни за мястото, на което работи по този проект.

Първият ми досег с доброволчеството беше в 11-ти клас, когато се ангажирах с пловдивския клон на международната хуманитарна организация People to People International. Именно работата ми там и приятелствата, които създадох, развиха у мен ценностна система, която се уповава на “мир чрез взаимно разбирателство”, както гласи и мисията на организацията. Впоследствие още с началото на университетските ми години станах част от Студентска асоциация за изследване на международните отношения (САИМО), която ми даде ценната възможност да приложа на практика това, което уча в университета. Благодарение на подкрепата на САИМО през 2022 г. имах честта да допринасям за каузата на Национален младежки форум.

Така пътят ми в неправителствения сектор ме срещна и със Сдружение за споделено учене ЕЛА, където бях доброволец по проект “Европейски корпус за солидарност” в продължение на 6 месеца. Сдружението работи повече от 20 години с деца и младежи, на които помага да намерят своя път в живота или да преодолеят труден етап, през който преминават, защото вярва, че всяко дете трябва да бъде прието и ценено. В момента усилията на ЕЛА основно са фокусирани в изграждането на Зелен образователен център в с. Стъргел, работата с деца от уязвими групи и деца бежанци, и провеждането на изнесени детски лагери с деца от различни етнически групи и националности.

Какво те мотивира да кандидатстваш за този проект?

Както вече споменах, винаги съм се стремяла да търся възможности, чрез които да допринасям за позитивна промяна в общността, в която живея. Не само това, но и темата за начина, по който образованието (най-вече в училище) може да се подобри, така че да подкрепя развитието и приобщаването на деца и младежи (и най-вече уязвими такива) винаги ме е интересувала дълбоко. Реално това е другата ми основна мотивация зад решението ми да кандидатствам за този проект. За първи път доброволствам в сектора на образованието и за мен беше изключително обогатяващо от страна на знания, контакти и умения. Повече от щастлива съм, че имах възможността да уча, работя, допринасям точно за тази кауза под една или друга форма.

Разкажи ни за опита си като доброволец – какви бяха основните ти задачи, какво научи за себе си, какви нови умения разви, с какво те промени доброволческата служба?

Основните ми задачи като доброволец по проекта се състояха в поддържане на социалните мрежи на организацията, подпомагане при писането на проекти и оказване на логистична и административна подкрепа по време на събития. Наред с всички умения, свързани с управлението на социални мрежи, които успях да придобия и развия в процеса на доброволческата ми служба за ЕЛА, най-ценното, което ще остане с мен оттук нататък е работната етика, която видях и ще се старая да прилагам оттук нататък. Изкуството и умението да влагаш енергия и усилия в кауза, в която вярваш, като същевременно успяваш да създадеш приятелска среда, в която всички се чувстват приети и чути. Или с други думи да поставяш границата между личното и работното. Колкото и пъти да съм се опитвала да го приложа, за първи път виждам как работи на практика. Несъмнено това е едно от нещата, които най-силно и дълго ще останат с мен като опит и в по-нататъшното ми развитие, а именно ефективното поставяне на граници.

Пред какви предизвикателства се изправи по време на проекта?

В интерес на истината мога уверено да кажа, че не съм имала някакви сериозни предизвикателства по време на проекта, защото във всеки един етап имах подкрепата на екипа на Сдружението. Събитията по различни проекти на организацията, както и неформалните срещи на общността на Сдружението ми помогнаха да се почувствам като част от едно семейство. Каузата, ценностите и отдадеността, която всички от екипа споделяха ме зареждаше с мотивация и ентусиазъм да отдавам същата енергия за мисията на организацията.

Кой е любимият ти момент от доброволчеството?

Най-ценно за мен от цялото ми преживяване като доброволец по ЕКС в Сдружението бе участието ми в срещите на организацията по проекта “Стоп кадър – групова работа за справяне с насилието в училище”^[1], където реално имах възможността да се докосна до същността, сърцето и общността на Сдружението. Училищните специалисти на тези срещи, повечето от които преди са били и  продължават да са въвлечени в дейността на организацията, са и нейната общност. Да се докосна до техния опит, преживявания, светоглед във връзка с приобщаващото образование, подхода им към децата и вижданията им за образователната система бе изключително ценно и стоплящо преживяване, което ще ми остане за цял живот.

Какво ще кажеш на младите хора, за да ги мотивираш да станат доброволци?

Някой веднъж ми каза, че най-важното нещо, на което те учи доброволчеството е да бъдеш щедър. Силно вярвам, че в щедростта се крие решението на много наболели проблеми. В този ред на мисли посланието, с което мога да оставя моите връстници е: “Бъдете щедри!”

Какво те очаква след края на проекта? Какво си планирала занапред?

На първо време обмислям да оползотворя лятото си в стаж по специалността, а от началото на зимния семестър на следващата академична година ми предстои поредното приключение – студентска мобилност по програма “Еразъм+” в Прага, Чехия, за което съм изключително развълнувана.

 

^[1]  В продължение на една година (2023 г.) всеки месец различни училищни специалисти поставят за разглеждане и решаване свои реални казуси, свързани с насилието и тормоза в училище и детските градини.