Здравейте! Казвам се Калина Стоянова и съм 23 г. В момента съм последна година студентка в специалност „Аграрен бизнес“ в Икономически университет – Варна. В свободното си време обичам да се занимавам с изкуство, да чета книги и да прекарвам време сред природата и с приятели.

Била ли си доброволка преди? Какво те мотивира да кандидатстваш за този проект?

За пръв път станах доброволец това лято към ESN (Erasmus Student Network) и интересът ми към такъв вид дейност се засили. Там помагах и продължавам да помагам на чуждестранни студенти, които идват във Варна с цел обучение.

През този месец приключва доброволчеството ми по проекта European Solidarity Corps към ИУ – Варна. Първоначално бях доброволка в Международния отдел, а по-късно се изместих в библиотеката.  Това беше едно девет месечно приключение, от което научих много и получих отговори на моите въпроси. Благодарна съм на всеки за подкрепата и помощта, която получих през изминалите месеци.

Моята мотивация да кандидатствам за този проект беше, че вече имах опит с програмата Еразъм+. Два пъти съм била на такъв обмен с цел обучение и също така съм била и участник в краткосрочни обмени на различна тематика. Бъдейки благодарна за доставените ми възможности, които ме промениха и ме направиха човека, който съм сега, исках да видя какво е да си от другата страна на целия процес. Желанието ми беше да се запозная детайлно със стъпките по изготвянето на документите и да разбера как мога да помогна на други да изживеят това уникално преживяване.

Разкажи ни за опита си – какви бяха основните ти задачи, какво научи за себе си, какви нови умения разви, с какво те промени доброволческата служба?

Както вече споменах, в началото на това приключение бях в Международния отдел, където основните ми задачи бяха да помагам с документацията на входящите студенти. Това ставаше чрез сканиране, попълване на различни документи и накрая срещи с новопристигналите студенти. Научих, че е важно да проверяваш добре попълнени данни и ако видиш някаква неизправност е важно да съобщиш възможно най-бързо. Със сигурност техническите ми умения се подобриха, тъй като за пръв път имах работа с такъв вид скенер. Мисля, че установих, че този вид работа, не е нещото, с което бих искала да се занимавам през целия си живот.

В по-късен етап, се преместих в библиотеката, където извършвах по-разнообразни дейности. Там минах през различни отдели като дигиталния център, читалнята и архива. В дигиталния център сканирах книги и ги обработвах за онлайн каталога на библиотеката на университета. Там техничните и дигиталните ми умения се подобриха драстично, тъй като работех с много специфичен робот, съпътстван от два софтуера. В другите отдели се занимавах с книги и смяна на тяхната маркировка, подредба и др.

Пред какви предизвикателства се изправи по време на проекта?

Смяната на отдел и изготвянето на график, съобразен с лекциите и упражненията ми, си беше предизвикателство, тъй като бях свикнала с един начин на работа, а трябваше да го променя. По време на престоя ми в Международно сътрудничество, най-голямото предизвикателство, през което преминах, беше объркването на един документ на руски студент. Случайно го подведох и без да искам, в процеса на сканиране, му скъсах документа.

По време на снимането на книги за библиотеката имах множество проблеми. Понякога машината запецваше, софтуерите, с които работих, забиваха, единия дори се повреди за дълъг период от време, което забави процеса на работа. Също така всяка книга беше различна, някои от тях бяха с по-стегната подвързия, следователно трябваше да ги заснемам ръчно, след което при обработка, някои имаха писани неща вътре, които трябваше да се изтрият и др.

Кой е любимият ти момент от доброволчеството?

Бих казала, че някои от събитията, на които бях с чуждестранните студенти, и първите опознавателни срещи с тях ми бяха най-любимите. Друг любим момент беше ходенето до архива на библиотеката, защото в него имаше книги от земята до тавана, в едни безкрайни коридори, в които лесно можеш да се загубиш и цялото изживяване беше някак магично. Там видях и книги, стари повече от век.

Какво би казала на младите хора, за да ги мотивираш да станат доброволци?

Бих казала, че всеки един човек трябва да мине през доброволчество. Има толкова много различни места и дейности, които могат да бъдат извършени, а ползите от тях са безбройни. Смятам, че е хубаво такъв вид дейност да е извършен, докато човек е млад и има повече свободно време и сили. Предполагам, че повечето млади хора не искат да прекарват време, извършвайки някакви допълнителни задачи, които да са натоварващи. 

Трябва да им се обясни, че това не е нещо тежко, и ще извлекат много ползи, като запознанство с нови, широкоскроени и доброжелателни хора, опит в дадена сфера. Все повече работодатели, търсят кадри, които да са извършвали допълнителни дейности. Разбира се, образованието и опита имат голяма роля също. Хората, които са целеустремени, мотивирани, развиващи се и помагащи на обществото са винаги една крачка по-напред от останалите.

Какво те очаква след края на проекта?

След края на проекта, ще мога да се фокусирам изцяло над писането на дипломната си работа и последната ми сесия. Кандидатствала съм за магистратура и се надявам да бъда приета, но все още очаквам резултатите. Ако бъда приета, заминавам за Дания на есен. Програмата, за която съм кандидатствала е „Еразмус Мундус“, с двойна диплома в областта на залесяването, устойчивото развитие и екологията.

 

Следете нашия сайт и профилите ни във Фейсбук и Инстаграм за актуални възможности и предложения!

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.