Новини

2018-07-06

Играй с нас!

Спортен клуб за хора с увреждания

2018-04-28

Проектът The European Gateway в действие: Млади български професионалисти на стаж в Бордо

Тази мобилност беше част от The European Gateway - проект, който има за цел да промени начина, по който професионалистите и младите хора търсят и провеждат стажове в чужбина.

2018-03-15

Четирима младежи от България споделят какво е да участваш в младежки обмен в чужбина

Нашите младежи бяха на едноседмичен обмен в Полша с тема фалшивите новини и как да ги разпознаваме.

Всички новини

Анкета

От къде се информирате за безплатните услуги за хора с увреждания?

От познати и приятели
20.0%
От медиите
0%
От интернет
40.0%
От Дирекция социално подпомагане
40.0%
Не знаех,че има безплатни услуги
0%

Предишни анкети

Новини

2013-01-28

Моята Европейска доброволческа служба в Словакия


Привет! Аз съм Веселина и сега ще ви разкажа малко за моето чуждестранно доброволстване в рамките на ЕДС (Европейска доброволческа служба) в Словакия.

 

Първо да започнем с въпроса: Защо ЕДС? Ами защото това е нещото, което искам да направя вече дооста, доста време. Всичко започна през 2006, година, когато бях прясна, прясна доброволка в БМЧК – Варна. Тепърва откривах доброволчеството, колко страхотно нещо е то за мен и какви невероятни възможности дава. Точно тогава един мой приятел - Павката, също доброволец в БМЧК се включи в краткосрочен ЕДС проект в Словакия. Проектът му беше с екологична насоченост, като задачата на доброволците беше да помогнат за възстановяване на гората, разрушене от голям ураган. След като се върна разказа такива страхотни неща, че и на мен ми се прииска да се включа в нещо подобно. Започнах да търся информация и да чета и това още повече ме накара да искам да бъда ЕДС-доброволка. Реших и със сигурност трябва да си избера дългосрочен проект, за да мога да събера повече ценен опит и да направя повече неща. Но за целта трябваше да почакам – трябваше да завърша гимназията, да се изуча в университет и т. н. През годините продължавах да събирам повече информация за програмата, имах шанса да се запозная с други ЕДС-доброволци, които идваха да участват в проекти в страната ни (бях наистина учудена как хора от страни като Италия, Германия, Франция, Испания избират нашата толкова малка страна за своята доброволческа служба). Запознах се и с много хора, които отиваха да правят своя ЕДС-проект в различни страни. И така, малко по малко, дойде и моето време да потърся своя проект.

 

Как избрах Словакия? – Всъщност, както се шегуваме и с останалите доброволци от проекта – май по-скоро Словакия ни избра. Имам много приятели, които мечтаят да отидат във Франция или Германия, защото учат френски или немски и биха искали да подобрят езиковите си умения. Други искат да посетят „известни“, популярни страни – Англия, Испания, Германия, Италия – да, това са страни за които много сме слушали и сме чели и ги харесваме именно, защото знаем толкова много за тях. На мен ми се искаше да дам шанс на някоя друга, малка, не толкова популярна и известна държава. За това вместо да си направя списък с критерии къде искам да отида, списъкът ми беше по-скоро „кои страни не познавам и бих могла да отида“. Така започнах да разглеждам проект (в невероятния сайт www.youthnetworks.eu, който сайт горещо препоръчвам на всички! - дано да успеят да го спасят и да продължи да работи и след Нова година). В началото не си давах много зор – разглеждах малко по малко проектите, обмислях ги по ден-два и след това кандидатствах. Знаех, че процесът отнема време, за това и започнах толкова рано да си търся проект – още през март, когато все още учех в университета. Оказа се обаче, че процедурата не е никак толкова сложна, колкото очаквах – изпратих си кандидатурата на четири места (Естония, Словакия и два пъти Гърция) и две седмици по-късно вече бях одобрена за два от проектите. Та изборът беше между Словакия и Естония, но първата възможност ми се стори по-добра... и ето ме вече месец и половина в Банска Бистрица :))

 


Животът и доброволстването ми в Словакия. Преди да замина бях попрочела малко повече за страната, но въпреки това пак имаше много неща, които ме изненадаха. Словакия (по мое мнение) много прилича на България - езика, архитектурата на блоковете (да, и тук имат същите панелки като нас :)), малките квартални магазинчета... но има и супер много неща, които се различават – градинките между блоковете са чисти, за разлика от нашите, градският (че и междуградският) транспорт винаги пристига навреме, а през уикендите почти всички хора излизат някъде сред природата... но от друга страна част културният ми оппит бе малко шокиращ - защо за бога винаги обядват със супа и основно ястие (то това за мен си е направо двоен обяд) и защо наричат играчките „храчки“, а зрителите в операта „диваци“? :Д Общо взето мога да споделя доста забавни истории относно културния ми досег с тази страна, но май е по-добре това да стане в друг пост ;)

Следва продължение...........

Всички новини

 

Коментари:

Няма коментари.

 

Изпрати коментар: