Новини

2017-10-30

Младежки обмени, ЕДС и други неща...

Преди няколко дни имахте възможността да прочетете за младежкия обмен в Кранево, където накратко представихме участниците от Варна. Сега имате възможност да се запознаете с един от тях.

2017-10-05

"Пътуването върви по нови хоризонти" - изключителен Младежки Обмен в Кранево, България.

Миналата седмица Сдружение ЗА ТЕБ беше домакин на един чудесен международен младежки обмен, който се състоя в Кранево. Нашата доброволка Дариа се включи в проекта и сподели впечатленията си от него.

2017-08-30

Международен младежки обмен за младежи с увреждания „Пътешестието продъжава към нови хоризонти“

Международен младежки обмен за младежи с увреждания „Пътешестието продъжава към нови хоризонти“

Всички новини

Анкета

От къде се информирате за безплатните услуги за хора с увреждания?

От познати и приятели
20.0%
От медиите
0%
От интернет
40.0%
От Дирекция социално подпомагане
40.0%
Не знаех,че има безплатни услуги
0%

Предишни анкети

Новини

2013-06-06

Rise and fall (или по-точно казано ЕДС – училище за живота)

 

Здравейте отново, приятели :))

 

Преди известно време споделих с вас моите преживявания и впечатления в началото (все още) на моя ЕДС проект. Сега, само два-три месеца по-късно натрупах толкова нови неща, че просто няма да ми стигне двутомен роман да разказвам... :)) Но нека давам по-същество – тъй като реших да кръстя статията “училище за живота”, бих искала да ви споделя някои важни неща, които научих в моя ЕДС проект, които със сигурност ще са ми доста ценен опит за в бъдеще (а може би и на вас :)

В тази връзка бих искала да направя едно уточнение – посвещавам тази статия на всички настоящи или бъдещи доброволци – със сигурност на вас няма да ви се случат абсолютно същите неща, които на мен, но пък може да са малко или доста подобни и ето за това ми се иска да споделя с вас това, което аз сега научих – може пък някога някъде да ви бъде от полза ;)

Както винаги съм казвала – ЕДС е супер страхотнa възможност, която препоръчвам на абсолютно всеки, който би искал да обогати себе си, да научи нови неща, да попътува, да се срещне с много нови хора, да разшири кръгозора си. Но както абсолютно всяко нещо и ЕДС си има своите малки неща, които не са толкова идеални, както би ни се искало да бъдат – точно както и живота, който живеем и който ни очаква и след края на проекта ни. Ето че и при мен се случи това – след като мина първоначалната еуфория “Йееей, най-накрая заминах на ЕДС!”, започнах да гледам малко по-критично на нещата – на проекта като цяло, на нещата, които правим и т. н. Оказа се, че всъщност не си харесвам толкова много проекта (заетостта ни ми се стори доста по-малко от това, което беше описано в Activity agreement-a, който бях подписала, а малкото неща, които правихме бяха далеч под възможностите ми и общо взето скучаех), не си харесвам толкова много „колегите“ (останалите съ-доброволници – всъщност момичето от Италия, която е в проекта ни и която в началото мислех за много готин и позитивен човек се оказа голям педант не само по отношение на организиране на общите ни дейности, но също и: кога и как да си чистим и подреждаме апартамента, кой къде да си поставя измитите чинии, дори как да поставяме тоалетната хартия в тоалетната о.О)

A пък  координаторът се оказа един от най-странните, неразбиращи и дори мога да кажа груби хора, които познавам... Започнах да се питам – за това ли чаках да си свърша всичкото учение от 2006-та насам, за да дойда при тези ужасни хора (ужасни в българския смисъл на думата, защото на словашки „užasny“ означава „прекрасен“ :Д), в този скучен проект да си губя времето вместо да правя толкова по-полезни работи във Варна... И общо взето си се питах само себе си и само се питах, чудейки се – дали да не взема да си тръгна най-накрая от тая Словакия – и без това няма какво толкова да науча тук, само си губя времето и нервите и се разправям с неразбиращи хора...

В един момент обаче се случи нещо наистина неочаквано и странно – един ден третият доброволец в проекта (Дан от Англия, с който се разбирахме доста добре двамата и си се оплаквахме един на друг от координатора и другата доброволка) имаше доста голям спор с координатора и още на другия ден си резервира полет за Англия и две седмици по-късно си отиде... Да – напусна проекта (това е възможно по принцип, както пише в гайдовете – в изключително кризисни ситуации). Това беше шок за всички (най-вече за мен – какво ще правя от сега нататък сама с тия двамата – педантичната съ-доброволничка и координатора, с който никак не можем да се разберем), но пък от друга страна всички се заеха да разберат какъв е проблема.

Няколко дни по-късно аз и втората доброволничка получихме да попълним evaluation form относно това как оценяваме до момента проекта, дали го намираме за успешен и полезен за нас (това май го прави само нашата организация с цел вътрешен контрол или не знам какво точно, тъй като го правим за втори път, но никой друг от останалите доброволци в Словакия не е попълвал подобно нещо).

Аз разбира се си описах с подробности колко съм разочарована и как не си харесвам вече проекта, оплаках се доволно и от координатора, и това как той комуникира и се държи понякога с нас – общо взето супер ниско оцених всичко случило се до тук. От другата страна обаче аз също получих evaluation (това отново май е вътрешна практика само на тази организация – ако доброволците желаят могат да получат оценка от координатора – как той оценява работата на доброволеца до тук – включването в дейностите по проекта, напредването с езика и други подобни неща), който се оказа изненадващо добър („четях и не вярвах на ушите си“ както би казал един популярен господин :)). След като се оценихме и двете страни имахме дълга-дълга-дълга дискусия с координатора, в която да изясним нещата, които бяха написани в двете форми. Беше труден разговор, разбира се, но пък даде много добри резултати (нали знаете – хубавите неща не стават лесно!)

Всички новини

 

Коментари:

Няма коментари.

 

Изпрати коментар: