Новини

2017-08-30

Международен младежки обмен за младежи с увреждания „Пътешестието продъжава към нови хоризонти“

Международен младежки обмен за младежи с увреждания „Пътешестието продъжава към нови хоризонти“

2017-07-24

Taste and share vol2 в “Място За Теб”

Кратко резюме на нашата среща Taste & Share на 18 юли :)

2017-06-21

Презентации за Европейска Доброволческа Служба и други възможности за младежка мобилнст по програма Еразъм + в Професионална Гимназия по строителство, архитектура и геодезия

ЕДС може би нещо какво ще промени вашият живот. Радваме се, че можем да споделяме информации между младежи във варненски училища.

Всички новини

Анкета

От къде се информирате за безплатните услуги за хора с увреждания?

От познати и приятели
20.0%
От медиите
0%
От интернет
40.0%
От Дирекция социално подпомагане
40.0%
Не знаех,че има безплатни услуги
0%

Предишни анкети

Новини

2013-06-06

Rise and fall (или по-точно казано ЕДС – училище за живота)

 

Здравейте отново, приятели :))

 

Преди известно време споделих с вас моите преживявания и впечатления в началото (все още) на моя ЕДС проект. Сега, само два-три месеца по-късно натрупах толкова нови неща, че просто няма да ми стигне двутомен роман да разказвам... :)) Но нека давам по-същество – тъй като реших да кръстя статията “училище за живота”, бих искала да ви споделя някои важни неща, които научих в моя ЕДС проект, които със сигурност ще са ми доста ценен опит за в бъдеще (а може би и на вас :)

В тази връзка бих искала да направя едно уточнение – посвещавам тази статия на всички настоящи или бъдещи доброволци – със сигурност на вас няма да ви се случат абсолютно същите неща, които на мен, но пък може да са малко или доста подобни и ето за това ми се иска да споделя с вас това, което аз сега научих – може пък някога някъде да ви бъде от полза ;)

Както винаги съм казвала – ЕДС е супер страхотнa възможност, която препоръчвам на абсолютно всеки, който би искал да обогати себе си, да научи нови неща, да попътува, да се срещне с много нови хора, да разшири кръгозора си. Но както абсолютно всяко нещо и ЕДС си има своите малки неща, които не са толкова идеални, както би ни се искало да бъдат – точно както и живота, който живеем и който ни очаква и след края на проекта ни. Ето че и при мен се случи това – след като мина първоначалната еуфория “Йееей, най-накрая заминах на ЕДС!”, започнах да гледам малко по-критично на нещата – на проекта като цяло, на нещата, които правим и т. н. Оказа се, че всъщност не си харесвам толкова много проекта (заетостта ни ми се стори доста по-малко от това, което беше описано в Activity agreement-a, който бях подписала, а малкото неща, които правихме бяха далеч под възможностите ми и общо взето скучаех), не си харесвам толкова много „колегите“ (останалите съ-доброволници – всъщност момичето от Италия, която е в проекта ни и която в началото мислех за много готин и позитивен човек се оказа голям педант не само по отношение на организиране на общите ни дейности, но също и: кога и как да си чистим и подреждаме апартамента, кой къде да си поставя измитите чинии, дори как да поставяме тоалетната хартия в тоалетната о.О)

A пък  координаторът се оказа един от най-странните, неразбиращи и дори мога да кажа груби хора, които познавам... Започнах да се питам – за това ли чаках да си свърша всичкото учение от 2006-та насам, за да дойда при тези ужасни хора (ужасни в българския смисъл на думата, защото на словашки „užasny“ означава „прекрасен“ :Д), в този скучен проект да си губя времето вместо да правя толкова по-полезни работи във Варна... И общо взето си се питах само себе си и само се питах, чудейки се – дали да не взема да си тръгна най-накрая от тая Словакия – и без това няма какво толкова да науча тук, само си губя времето и нервите и се разправям с неразбиращи хора...

В един момент обаче се случи нещо наистина неочаквано и странно – един ден третият доброволец в проекта (Дан от Англия, с който се разбирахме доста добре двамата и си се оплаквахме един на друг от координатора и другата доброволка) имаше доста голям спор с координатора и още на другия ден си резервира полет за Англия и две седмици по-късно си отиде... Да – напусна проекта (това е възможно по принцип, както пише в гайдовете – в изключително кризисни ситуации). Това беше шок за всички (най-вече за мен – какво ще правя от сега нататък сама с тия двамата – педантичната съ-доброволничка и координатора, с който никак не можем да се разберем), но пък от друга страна всички се заеха да разберат какъв е проблема.

Няколко дни по-късно аз и втората доброволничка получихме да попълним evaluation form относно това как оценяваме до момента проекта, дали го намираме за успешен и полезен за нас (това май го прави само нашата организация с цел вътрешен контрол или не знам какво точно, тъй като го правим за втори път, но никой друг от останалите доброволци в Словакия не е попълвал подобно нещо).

Аз разбира се си описах с подробности колко съм разочарована и как не си харесвам вече проекта, оплаках се доволно и от координатора, и това как той комуникира и се държи понякога с нас – общо взето супер ниско оцених всичко случило се до тук. От другата страна обаче аз също получих evaluation (това отново май е вътрешна практика само на тази организация – ако доброволците желаят могат да получат оценка от координатора – как той оценява работата на доброволеца до тук – включването в дейностите по проекта, напредването с езика и други подобни неща), който се оказа изненадващо добър („четях и не вярвах на ушите си“ както би казал един популярен господин :)). След като се оценихме и двете страни имахме дълга-дълга-дълга дискусия с координатора, в която да изясним нещата, които бяха написани в двете форми. Беше труден разговор, разбира се, но пък даде много добри резултати (нали знаете – хубавите неща не стават лесно!)

Всички новини

 

Коментари:

Няма коментари.

 

Изпрати коментар: