Новини

2017-10-30

Младежки обмени, ЕДС и други неща...

Преди няколко дни имахте възможността да прочетете за младежкия обмен в Кранево, където накратко представихме участниците от Варна. Сега имате възможност да се запознаете с един от тях.

2017-10-05

"Пътуването върви по нови хоризонти" - изключителен Младежки Обмен в Кранево, България.

Миналата седмица Сдружение ЗА ТЕБ беше домакин на един чудесен международен младежки обмен, който се състоя в Кранево. Нашата доброволка Дариа се включи в проекта и сподели впечатленията си от него.

2017-08-30

Международен младежки обмен за младежи с увреждания „Пътешестието продъжава към нови хоризонти“

Международен младежки обмен за младежи с увреждания „Пътешестието продъжава към нови хоризонти“

Всички новини

Анкета

От къде се информирате за безплатните услуги за хора с увреждания?

От познати и приятели
20.0%
От медиите
0%
От интернет
40.0%
От Дирекция социално подпомагане
40.0%
Не знаех,че има безплатни услуги
0%

Предишни анкети

Новини

2017-01-12

Блогове, роботика и работа с деца - страхотните преживявания в Испания на нашата доброволка Мая

След като посрещнахме новата година, решихме че е време да ви запознаем с една от нашите доброволки от Варна - Мая Генадиева. Мая дълго търси подходящ проект, но от разговора ни с нея веднага ни стана ясно, че е намерила точните хора и точното място! Ето част от нещата, които научихме за доброволческите преживявания на Мая в Испания:

Здравей Мая, представи се с няколко думи – откъде си, на колко си години, с какво се занимаваш и какво си учила?

Казвам се Мая, на 24 години и съм от Варна. След завършването на Испанската гимназия в града, заминах да уча в Амстердам. Тази година завърших бакалавър по Международен Бизнес и Мениджмънт.

Вече знаем за теб, че това не е първият път, в който живееш и работиш извън България, разкажи малко за предишните ти преживявания извън страната.

Годините, които прекарах живеейки в Амстердам ми дадоха възможността да се запозная, уча и работя с хора от цял свят. Намерих много приятели от цяла Европа, с които продължаваме да се виждаме, когато имаме възможност. Но няма да крия, че също пътуванията ми в Европа са били главно и при приятели от България, които учат навън.
 
Имах също така възможността да отида  на обмен за един семестър по програма Еразъм през третата ми година от обучението. Изкарах 5 невероятни месеца учейки в Мадрид и разбрах, че това е моето място и някой ден ще се върна пак. Най-запомнящото ми пътуване обаче си остава до Армения. Невероятна страна, с още по-невероятни хора! Добре, че бяха младежките обмени, за да отида чак до там!
 
Как разбра за Европейската доброволческа служба и защо реши да кандидатстваш? Разкажи малко повече за организацията, в която си добровлка и с какво се занимаваш? От колко време си в Мадрид? Кои са най-интересните аспекти от работата ти? Кое ти беше най-трудно?
 
Чух за ЕДС програмата от участници, с които съм била заедно на младежки обмени. Някои от тях бяха президенти или координатори с техните асоциации и можеха да ми обяснят с пълна информация и ентусиазъм за какво става въпрос, така че не ми трябваше много дълго време да се „зарибя“. Исках да се пробвам, понеже исках да изляза от корпоративния бизнес опит, който придобивах, и исках да се насоча професионално към европейските проекти. 
 
 
Посрещащата организация, в която работя е официалният Младежки дом на общината в Махадаонда, предградие на Мадрид. От септември месец насам давам уроци по английски, участвам в организирането на ЕДС презентации и всякакви други културни програми на центъра. Водим също клуб по четене на английски.
 
Занимавам се със социалната медия на центъра, помагам в курсовете по технологии и правя блог за един от проектите – Ръка-робот. Хората, с които работя, а и децата, които обучаваме ме зареждат невероятно и аз никога не мога да се изморя или отегча около тях. Трудностите, които срещнах не бяха на работното място, а с хората, които живея.
 
 
Радвам се, че тези трудности не са те отказали и че работата ти доставя такова удоволствие! Какво научи за себе си, когато замина за Испания? Придоби ли нови умения, и ако да – какви? 
 
Научих, че не съм забравила съвсем испанския ☺ Но най-вече осъзнах, че се чувствам много добре на мястото, което съм и с работата която правя. Разбрах, че бих се чувствала чудесно да работя в тази среда на Еразъм проектите. Ходя на уроци по испански, танцувам фламенко, научих се да правя блогове и малко по малко се научавам от различните програми с които се програмира и работи в центъра.
 
 
 
Впечатляващо! Това са доста нови умения! А с какво те изнандаха хората и културата на тази страна? 

Мисля, че испанците си носят славата навсякъде за много топли и приветливи хора и наистина е така. Харесва ми, как го дават супер chill и знаеш, че дори и нещо да се обърка, винаги има начин и няма нищо страшно. Разбира се, понеже са и много темпераменти, обичат да драматизират и да крещят много, което понякога идва в повече. Но пък бързо им минава.
 
От опит знаем, че хората, които стават доброволци неизменно преживяват някои странии и смешни случки, особено в първите дни и месеци на престоя си в чужда държава. Разкажи ни някоя интересна случка от живота ти в Испания ☺ 
 
С Кристоф, другият ЕДС доброволец от Унгария тъкмо се бяхме върнали от първото обучение, когато решихме, че трябва да посетим новите ни приятели, които бяхме направили. Така че, на следващия уикенд вече беше планирано първото събиране. Подготвихме се, взимайки раница, пълна с чипс, бутилки сангрия и бира Десперадос  (отчаяните от испански).
 
 
Качихме се на автобуса, като си мислехме, че ще ни закара директно до техния град Посуело. Но след половин час в автобуса се усетихме, че някакси нещо не е наред и решихме да слезем, преди да е станало прекалено късно, понеже дори и пътниците в автобуса не ни разбраха къде искаме точно да стигнем. Обадихме се на нашия нов португалски приятел Гонсало (спомням си,че го нарекох Гонсуело, като кратко за Гонсало от Посуело), и му казахме да ни намери.
 
Оказа се, че сме отишли толкова далеч, че трябваше да се връщаме с влак. Но понеже беше 11-12 часа вечерта, имаше още може би един последен влак. Осъзнавайки ситуацията, седнахме на спирката, почнахме да се смеем и си отворихме по един Десперадос, абсолютно изгубени. В крайна сметка стигнахме, но ни отне повече от 3 часа да стигнем до мястото, което всъщност се намираше на 5км от нас първоначално. 
 
Пътуването в чужда държава винаги е приключениеч! :) Един последен въпрос: какви са плановете ти след като приключи твоят ЕДС проект? 
 
Бих желала да остана в Испания малко по-дълго. Но със сигурност, в дългосрочен план ще работя с/в организации или с Еразъм проекти.
 
Благодаря ти за страхотния разговор! Пожелаваме ти да запълниш оставащите месеца от проекта с много нови приключение, за които да ни разкажеш, когато се завърнеш! А ако решиш да работиш в младежката сфера в града - винаги можеш да разчиташ на Сдружение ЗА ТЕБ за подкрепа!

Всички новини

 

Коментари:

Няма коментари.

 

Изпрати коментар: