Новини

2018-04-28

Проектът The European Gateway в действие: Млади български професионалисти на стаж в Бордо

Тази мобилност беше част от The European Gateway - проект, който има за цел да промени начина, по който професионалистите и младите хора търсят и провеждат стажове в чужбина.

2018-03-15

Четирима младежи от България споделят какво е да участваш в младежки обмен в чужбина

Нашите младежи бяха на едноседмичен обмен в Полша с тема фалшивите новини и как да ги разпознаваме.

2018-02-12

Да бъдеш елф във Финландия по Коледа, или истинската история на Детелина и нейният ЕДС проект

Детелина замина във Финландия, за да работи като Коледен елф. Да, прочетохте добре - нейната задача беше да твори коледни чудеса в младежкия център в Кокола

Всички новини

Анкета

От къде се информирате за безплатните услуги за хора с увреждания?

От познати и приятели
20.0%
От медиите
0%
От интернет
40.0%
От Дирекция социално подпомагане
40.0%
Не знаех,че има безплатни услуги
0%

Предишни анкети

Новини

2018-02-12

Да бъдеш елф във Финландия по Коледа, или истинската история на Детелина и нейният ЕДС проект

Да си доброволец в чужда страна може да промени живота ти завинаги! Така се случи и с Детелина, която прекара няколко седмици във Финландия и работи като... елф :). Вижте какво е да помагаш за сбъдването на един вълшебен проект!

Здравей , представи се с няколко думи – откъде си, на колко си години, с какво се занимаваш, какво си учила?

Здравейте! Казвам се Детелина, на 27 г., завършила съм бакалавърската си степен, като инженерен дизайнер в „Техническият университет“ в гр. Варна, а сега завършвам магистратурата си в „Нов български университет“, специалност графичен дизайн, гр. София. Занимавам се професионално с графичен дизайн. Свободното си време обичам да прекарвам с прителите и семейството си, но понякога, когато наистина мога да си го позволя, обожавам да пътувам...

Да бъда пътешественик е не просто хоби, а начин на живот, който ми дава нови перспективи и възможности да разширявам своите собствени хоризонти. Срещайки се с различни хора, стигам до непознати за мен истини, ценности, културни прилики и различия. И точно тази тръпка и желание ме водят в търсенето на нови градове и страни, традиции, вярвания и различен начин на живот...

Била ли си извън България преди този проект? Ако да – моля те, разкажи ни за предишният ти опит извън страната.

Започнах приключенията си зад граница когато бях на 15 г. Честно да си призная нямах никаква представа колко много може да ми даде едно пътуване и колко е хубаво, да не седя на едно и също място. Била съм на много места - отначало на екскурзии, но проблемът при тях бе, че бях просто поредния турист, снимайки паметници, улици и музеи.

По-късно разбрах за възможността да отида на проекти и обмени. Спонтанно и доста бързо се хвърлих в първото си приключение, което беше младежки обмен. Беше най-страхотната ми седмица! След този проект последваха и други. И така, докато набера малко повече смелост, да замина за повече от седмица, и да бъда доброволец в EVS.

Как разбра за Европейската доброволческа служба и защо реши да кандидатстваш? 

За Европейската доброволческа служба разбрах по време на предишни проекти. Отначало ми звучеше почти мистично, трудно си представях да намеря между 1- 12 месеца, в които да си позволя да ме няма в България. И все пак реших, че идеалният момент е настъпил между лятото на 2017, и преди Коледа 2017. Отне ми време да намеря желаното, дори се бях отчаяла. Месеци наред пишех до различни организации с надежда да открия точното място, в точното време. И един случаен ден, отваряйки Facebook, видях уникалната възможност да бъда на EVS, свързан с Коледа, и не само... да бъда елф на дядо Коледа! Дам, звучи шантаво, но аз направо подскочих от радост! Знаех, че искам да бъда един от двамата изпратени доброволци. Затова подготвих едно резюме, подкрепено в снимки и оформено както подобава на един кандидат-елф. Мислих, че ще отнеме 30-40 мин, но неусетно изминаха 5-6 часа... след като очите ми вече отказваха тотално да намират грешки, написах мейл, прикрепих файла и го изпратих. Последва напрегнато чакане, в което вътрешно силно вярвах, че съм успяла, но ми трябваше потвърждение. И така, известно време по-късно, получих и заветният отговор, че съм избрана. 

След като съм била с различни организации, по различни проекти, останах много приятно изненадана за лесната комуникация и точността, както и загрижеността за нас.Изпращащата ни организация – Сдружение „За теб“ ни подготвяше за предстоящата доброволческа служба, бе до мен и другата доброволка Василена. Имахме комуникация от преди занинаването, по време, и дори и след доброволчеството, а Ирена от „За теб“   ни подготвяше за различни ситуации, отговаряше на нашите въпроси и ни подкрепяше по време на оформянето на нужните документи. 

Благодарим за милите думи! А можеш ли да никажеш повече за организацията, в която си била добровлка и какви бяха твоите задачи? Колко време прекара в Кокола? Кои бяха най-интересните аспекти от работата ти? Кое ти беше най-трудно?

Приемащата ни организация се нарича International  Youth Centre Villa Elba и всички бяха изключително добре подготвени и влагаха много усилия и желание да направят работният ни процес по-лек, приятен и обществено значим. Работата ни в Коккола, Финландия, като елфи отначало звучеше малко абстрактно, но с течение на времето се оказа, че е с цел, да имаме някаква свобода на свои собствени идеи, които да приложим. Имахме елфска пътека, по която идваха деца, а ние трябваше да измислим и адаптираме различни игри, като езиковата бариера не биваше да е пречка, тъй като понякога идваха 4-5 годишни деца, които знаеха само своя фински. (Вижте видеото от елфската пътека) Разбира се, те идваха с учителите си, които понякога превеждаха, при необходимост. Всички имахме различни задачи, както и ръчно изработени костюми, всеки си беше съчетал цветовете и елементите по свой избор.

Отначало бях елф, по-късно станах гид, който да развежда групите. Освен пътеката, ходихме и в училища, където танцувахме на коледна музика, рисувахме елени и се забавлявахме заедно с децата. Няколко пъти бяхме и в старчески домове, където изпълнявахме песни на фински и английски език! Изработих дизайна на нашите елфски дипломи, които разпечатахме и раздавахме в училищата, помагах при рисуването на елени от детски ръчички и се включвах във всички общи дейности, като например „елфски танци“, и пеенето в старческите домове. Бях доброволец за няколко седмици, но преживях много неща.

Всичко беше ново за мен и предизвикателството бе да оставиш хубави емоции в децата и възрастните, които ни посещаваха. Идваха репортери, които ни снимаха и писаха за нас. Хора от съседни градове, идваха специално за елфската пътека, имаше и групи с хора с увреждания, които ни посещаваха, и оставаха доволни и щастливи. Това бе и най-голямото предизвикателство, да не разочароваме хората! Да им подарим щастие!

Звучи невероятно! От опит знаем, че проект като твоя може да те промени. Какво научи за себе си, когато замина за Финландия? Придоби ли нови умения, и ако да – какви?

Научих, че съм по-силен човек, че мога да се справям с различни ситуации. Че дори когато нещо не върви по план, или както си го предвидил, може да направиш каквото ти е по-силите в даденият момент. Научих се по-лесно да предвиждам и спазвам седмичен бюджет, благодарение на парите, които сами си разпределяхме. Даже това си го взех като модел и за вкъщи. Сега в началото на седмицата сме си определили вкъщи определена сума за храна, която да стига за покупките, които правим. Действа мотивиращо, и спестява непредвидените покупки. Опитах да живея с различни хора и техните навици, като от тяхна страна получих много разбиране и добро отношение, макар най-вероятно и аз да съм била доста различна от това с което те са свикнали.

С какво те впечатляват хората и културата на Финландия?

Те не се усмихват много, има една сдържаност на емоции, която е доста различна от нашата балканска експресивност. При тях престъпленията почти несъществуват, и живеят с мисълта, че всичко е уредено. По време на проекта, покрай фалшива тревога видяхме с каква бързина идват пожарникари, а също и лекари. Толкова е различно от тук. Училищата са нови, децата си събуват обувките още при влизане в училището. Държи се много на чистотата и спретнатостта. И да не забравим, карането на колело в снега е нещо обичайно, а оставянето му на публично място, без да бъде откраднато и без надзор, е още по-нормално!

Хората, които стават доброволци неизменно преживяват някои странни и смешни случки, особено в първите дни на престоя си в чужда държава. Разкажи ни някоя интересна случка от живота ти във Финландия

Първият ден, аз и другото момиче с което бях, влязохме в главната вила, и аз забелязох струпани обувки до вратата, затова свалих и своите, защото не исках да покажа неуважение. Накрая се оказа, че не е нужно да си сваляме обвките, и че по принцип се влиза обут в столовата. Затова пък имах възможност да си разходя чорапите по плочките.

Какви са бъдещите ти планове?

На този етап, продължавам реализацията си на графичен дизайнер. Все още се връщам назад към проекта и уроците, изводите и случките, през които преминах. Със сигурност се върнах променена. Научих много за себе си, за другите и за възможностите, да добавя подреденост на света около себе си. Надявам се, че ползите от проекта дълго ще отекват, дори и в онова бъдеще, което не ми е толкова ясно и предначертано от моите собствени планове.  Само едно е сигурно... и то е, че когато веднъж си бил „елф“, си оставаш такъв завинаги!

Благодарим за страхотното интервю и се надяваме да мотивира и други младежи да потърсят своя мечтан проект. 

Всички новини

 

Коментари:

Няма коментари.

 

Изпрати коментар: