В Сдружение ЗА ТЕБ обичаме да споделяме историите на нашите невероятни доброволци. Днес ви представяме Лена – 18-годишна доброволка от Германия, която решава да посвети своята година на пауза на смислена кауза. Тя прекара няколко месеца във Варна като част от Европейския корпус за солидарност и сподели с нас своите впечатления, предизвикателства и любимите моменти от това вдъхновяващо пътуване.

Представи се с няколко думи.

Здравейте! Аз съм Лена, на 18 години, от Германия. След като завърших гимназия (Abitur), реших да си взема година на пауза, за да натрупам нов опит. Винаги съм имала страст към социалната работа и работата с деца. В свободното си време обичам да пътувам и да прекарвам време с приятели и семейство.

Доброволствала ли си преди?

Да, от няколко години съм активна в младежката дейност. Например, помагах в организирането на детски лагери и бях част от младежки съвет в моето село, където планирахме дейности и събития за местната общност. Този проект с Фондация SOS е първият ми дългосрочен международен доброволчески опит и беше изключително удовлетворяващ.

Какво те мотивира да кандидатстваш за този проект?

Търсех начин да оставя значима следа по време на своята година на пауза – и когато открих този проект чрез Европейския корпус за солидарност, усетих, че е точно за мен. Идеята да подкрепям момичета в трудни житейски ситуации много ме развълнува. Исках да живея в чужбина, да се развивам лично и да се свържа с други млади хора в Европа, които споделят подобни ценности.

Разкажи ни за опита си като доброволец.

Доброволствам в кризисен център за момичета към Фондация SOS. Задачите ми включват да ги подкрепям в ежедневието – като да помагам с домашните, да излизаме заедно или просто да прекарваме качествено време. Също така помагам в организирането на творчески работилници, празненства и културни събития. Един от любимите ми моменти беше празникът за Свети Валентин – украсихме пространството, правихме гривни и споделихме торта и много смях.

В свободното си време обичам да излизам с приятели, да се разхождам в Морската градина и да пия кафе на плажа. Пътуванията също бяха едно от най-вълнуващите и удовлетворяващи преживявания за мен.

Чрез този опит научих много за себе си – особено как да бъда самостоятелна, емпатична и гъвкава. Подобрих и комуникационните си умения, повиших увереността си и се научих да се адаптирам към различни ситуации.

С какви предизвикателства се сблъска по време на проекта?

Езиковата бариера определено беше предизвикателство в началото. Българският е много различен от немския, но постепенно научих полезни думи и изрази, които ми помогнаха да се свържа по-добре с хората около мен.

Също така ми отне време да свикна с новата среда сама. Да се преместиш в чужда държава на 18 години може да бъде плашещо – но малко по малко изградих свой малък живот във Варна, заобиколена от добри хора и смислени преживявания. Това беше изключително овластяващо и вече знам, че много ще ми липсва, когато дойде време да си тръгна.

Кой е любимият ти момент от доброволчеството?

Трудно е да избера само един момент, но най-специалните спомени за мен са тези малки, ежедневни моменти с момичетата – тихите и искрени връзки. А и опознаването на България беше огромен акцент – от походи в планините до посещения на крайбрежни градове, всяко пътуване носеше нещо ново и вълнуващо.

Какво би казала на младите хора, за да ги мотивираш да бъдат доброволци?

Просто го направете! Доброволчеството в чужбина е уникален шанс да излезете от зоната си на комфорт, да срещнете невероятни хора и да израснете по начини, които дори не сте си представяли. Ще направите разлика – не само в живота на другите, но и в своя собствен. Бъдете отворени, любопитни и се насладете на пътешествието!

Какво ти предстои след края на проекта?

Ще направя пътешествие из Европа, за да посетя международните си приятели, които срещнах във Варна, а през октомври планирам да започна университет.

Следете нашия сайт и профилите ни във Фейсбук и Инстаграм за актуални възможности и предложения

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.