Здравейте! Казвам се Моника Борисова. На 31 години съм (вече), родом от Варна, завършила съм магистратура „Публична администрация“ в Софийския университет. Доброволец съм почти година в Дневен център „Слънчевата къща“ и в момента хобито ми е да се забавляваме заедно с момичетата и момчетата тук.

Била съм доброволец и преди към БЧК и в Центъра за лечение на зависимости “Ренесанс“ близо до Варна. Кандидатствах за доброволческата служба в „Слънчевата къща“, мотивирана преди всичко от упованието в човека. Аз вярвам – ако приемем, че човек за човека е брат, че ние всички живеем, за да си помагам един на друг…

Основната ми работа като доброволец в Дневния център беше да помагам на младежите в ателиетата за арт-терапия, благодарение на което, изненадващо и за мен самата, и аз развих моята собствена сръчност и креативност. Но най-голямото предизвикателство беше да се науча да проявявам търпение – това е качество, което сериозно ми липсва, много съм нетърпелива абсолютно а всичко в живота…

Убедих се за себе си, че човек действително се чувства по-щастлив, когато дава, а не когато получава. Работата промени изключително много и отношението ми към родителите на младежите с увреждания – изпълнена съм с искрено и дълбоко възхищение към тях, всеки един е истински борец…

Любимият момент от доброволчеството?… Истината е, че всичките ми любими моменти в живота са, бих казала, малко невзрачни, обикновени, не са някакви велики събития… Но може би най-запомнящ се момент беше, когато видях едно от момчетата да разговаря с баща си – много ме разчувства и ме накара да се привържа към него…

Бих казала на младите хора да опитат, защото животът ти се превръща в едно приключение чрез доброволчеството. Човекът е странно нещо – може да те повали, но може и да ти подаде ръка. Когато си повален имаш избор – или да се отречеш от хората, но така си оставаш повален, потънал в самосъжаление, или да продължиш да вярваш в доброто в човека… Според мен трябва да се престрашиш и отново да намериш упование и да хванеш една от подаданите ти ръце… дали е правилната, дали няма да те подведе – не е сигурно, но  така вървиш напред в живота, помагаш, обичаш, усъвършенстваш се…

Накъде, накъде след проекта?… Накъдето 🙂 и, както се казва, „Бог напред и ние след него“. Нямам особени цели и амбиции, предпочитам да вложа повече енергия в това да заобичам живота си такъв какъвто е и, както веднъж ми пожелаха – да следвам Слънцето, което всъщност и буквално ми се случи, довеждайки ме в „Слънчевата къща“. Така че, ще разбера какви са моите планове тогава, когато ми се случат.

 

Следете нашия сайт и профилите ни във Фейсбук и Инстаграм за актуални възможности и предложения!

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.