Днес ви срещаме с Преслава – доброволец към фондация „SOS – семейства в риск“. Тя ни разказва за това как плановете ни не винаги се осъществяват, но понякога това води дори до още по-добри резултати, които преобръщат вижданията ни за света :).

Здравей, как си?

Чувствам се добре, днес мина изключително динамично и вълнуващо.

Представи се с няколко думи.

Преслава Недялкова на 20 години, уча психология във Варненския свободен университет като карам трети и четвърти курс курс в момента, тоест завършвам след няколко месеца.

Как разбра за възможността за тази позиция?

Разглеждах обяви онлайн и по този начин видях възможността от „SOS – семейства в риск“. Много ми хареса начина, по който беше описана позицията, и исках да се пробвам. Съответно много се зарадвах, когато ме извикаха на интервю.

Била ли си доброволец преди?

Била съм доброволец на фестивали, събития за по един два дни, но никога не съм участвала в толкова мащабен проект. Доста е интересно. Не съм участвала към програмата Еразъм+ досега, но мисля да се включвам и занапред.

Можеш ли да разкажеш какви са задачите ти като доброволец в центъра?

Главната ми задача като доброволец в центъра е да организирам дейности за свободното време на децата. Аз съм в кризисен център за деца в риск и моята задача е да измислям различни занимания за тях, както и да им помагам с домашните задания. Особено в периода на епидемиологичната обстановка е доста трудно. Предвид конфиденциалността, която е нужно да спазват, те нямат право да участват в онлайн обучение, тъй като няма право да бъдат снимани и записвани на камера. От училище им пращат домашни и доброволците в центъра са заети с това да помагат с учебните им задания. Влизам в ролята на учителка, интересно е, ново е, трудно е, но определено и мен ме научава на много неща.

Искала ли си преди това да се занимаваш с деца и социална работа? Какво те мотивира?

По-скоро исках да работя с възрастни, но така се случи, че трябваше да работя с деца. Отначало го приех като голямо предизвикателство, но в последствие видях, че не е нищо сложно, особено когато намериш правилния подход. Те започват да ти имат доверие, както и уважение. Започвам наистина да се замислям, че може би искам да продължа да се занимавам с деца дори и напред в живота си.

Какви са предизвикателствата в работата?

Предизвикателствата са именно да намериш подхода с тези деца. Всяко едно дете е една мини лична мисия. Когато едно ново дете дойде в центъра, то не е запознато с реда, който е бил създаден досега, и е предизвикателство да го внедриш в обстановката. Понякога е трудно приобщаването на някои деца, но не е невъзможна задача и всеки може да се справи.

Имаш ли нещо любимо, което си направила по време на проекта?

Нещо любимо от проекта е това, че взех участие в направата на филма, където се представя самата фондация и инициативата. Наистина беше доста интересно за мен. Друго любимо нещо, което се случва всеки ден, е любовта на децата, които са там, и начина, по който я изразяват. Вкъщи е пълно с много картички, подаръци, изрезки от тях и все още продължавам да получавам. Това ме радва изключително много, защото показва, че си върша работата добре.

Кое най-много те вдъхновява в работата?

Признанието от децата ме мотивира и вдъхновява да продължавам напред всеки ден. Настройвам се с усмивка преди работния ден, защото знам, че ще се чувствам добре. Дали ще пеем песни, дали ще правим домашни или ще гледаме филм, ще играем ли или ще излезем – всичко правим с усмивка. Разбира се, има моменти, в които ситуацията е малко кризисна. Има моменти, в които има караници, но важното е наистина да се вземат мерки в тези ситуации. 

Пандемията отрази ли се на работата ти?

Отрази се единствено и само с домашните както казах. По-лесно е, когато децата ходят на училище и се връщат с домашни. Съвсем друго е, когато ти си задължен да им предадеш материала, предвид че нямаш нужното образование или опит. Първите месеци отне малко повече да намеря начина, по който да им предам материала, но в крайна сметка си намираш един подход, имаш си бележките от предния ден, знаеш какво да правиш и децата са доволни. Директорката е доволна, учителите също…

Какво би казала на други млади хора, за да ги мотивираш да се включат в ЕКС?

Дори и в началото да не им се струва толкова интересно и привлекателно, всеки един проект крие своите малки тънкости и тайни, които са камъчетата, обръщащи каруцата. Това са моментите, които ще те научат да бъдеш по-добрата версия на себе си и именно заради това си струва. Отделно проектите, които са по Еразъм+ в чужбина ти дават възможност да обикаляш други страни, и да се докосваш до нови култури. Най-важното за мен е това, че се научаваш да се променяш, да се адаптираш и да бъдеш гъвкав.

Мислила ли си да създадеш собствен проект в проекта?

Предвид забързаното ми ежедневие в момента е малко трудно, но сме обмисляли различни идеи с другите доброволци. Като цяло дори сме мислили да направим собствено шоу, в което да се представят различни действия, свързани с проекта. Поради обстановката обаче няма къде да извършим това за момента, но имаме много идеи, които ще се осъществят някой ден!

 

Това, което призовавам младите хора, които се чудят какво решение да вземат, е да не се страхуват. Вземете предизвикателството в ръцете си. Когато разбрах, че ще работя с деца, бях затруднена. В крайна сметка разбрах, че това е било едно от най-хубавите предизвикателства в живота ми и се радвам, че съм поела риска.