Олицетворението на доброволец – жизнена, усмихната и проактивна! Това е Памела (накратко Пам), която през изминалата година беше част от всяка доброволческа инициатива на нашето сдружение ЗА ТЕБ. През какви приключения е преминала и струвало ли си е – разберете от самата нея 🙂

Здравей! Как си?

Здравей! Добре съм. Радвам се на времето макар и да е доста гаднo. Важно е да оценяваме малките моменти като интервютата с готини колежки.

Представи се с няколко думи 🙂

Аз съм Памела, на 24 от златна Добруджа. Но също така много обичам морето, затова дойдох във Варна. Учих счетоводство и финанси, но осъзнах, че това не е правилният път за мен. Чрез доброволчеството и други неща, в които съм се включвала, осъзнах, че всъщност се интересувам от маркетинг и реклама. Също така винаги съм обичала да пиша и това е едно от хобитата ми. Обичам да снимам, да чета, да пътувам… и така, нищо прекалено странно.

Била ли си доброволец преди?

Да, била съм. Предполагам всеки е бил в БЧК в училище, но тогава не бях много въвлечена в дейностите. Когато дойдох във Варна и в университета, още отначало се включих в една организация AIESEC. Там се занимавахме с обмен на младежи от целия свят. Организирахме най-различни интересни проекти, свързани с целите за устойчиво развитие на ООН. Това беше доста важен момент в моето развитие и осъзнаване какво всъщност харесвам и какво искам да правя в живота си, защото не бях много удовлетворена от университета. Доброволческият ми опит ме насочи към това да се интересувам от маркетинг и реклама, понеже там се занимавах със създаването на визуални материали, промоция и организиране на събития. Цялостно беше доста полезен опит и много се радвам. Също така срещнах едни от най-добрите си приятели там. Доброволчеството е доста готино, препоръчвам го на всички младежи, които търсят дадена посока или просто искат да научат нещо ново и интересно. Участвала съм и в други мероприятия на различни теми.

Разкажи ни за организацията, от която беше част!

Сдружение ЗА ТЕБ е организация, която се занимава с изпращане на младежи на доброволчески и на професионални стажове. Сдружението дава възможност на младежите по този начин да развият своите умения и да получат ценен житейски опит, който също така да подпомогне кариерите им. На местно ниво се организират доста събития. Към сдружението има социална работилница “Място ЗА ТЕБ”, която е доста значима за областта по мое мнение, понеже се занимава с включването на хора в неравностойно положение. Мисля, че това е много важно за всеки град – да има такива обособени места, които да включват младежи от всякакви групи и да им дават възможност да правят нещо като цяло.

Как избра да кандидатстваш в сдружението?

Както казах не бях много удовлетворена от собствения си избор в университета, започнах различни курсове по дигитален маркетинг и съответно търсех някаква работа или стаж, за да започна да се развивам в тази посока. Много се радвам, че намерих възможността на Сдружение ЗА ТЕБ, понеже доста съвпадаше с това, което аз искам да правя. Един от главните ми мотиватори беше, че много ми хареса дейността, с която се занимава самото сдружение. Кандидатствах и на различни места, които бяха доста по-корпоративни, и знаех, че тези компании просто целят да изпият парите на хората. Затова реших да бъда част от тази кауза.

Какви бяха задълженията ти като доброволец?

Главно това, с което се занимавах, е комуникацията и поддръжката на социални медии, както и работа по уеб сайта. Това включва създаване на съдържание, преводи на различни обяви и съответно тяхното визуално представяне чрез материали онлайн с цел да привлечем млади хора, които да се включат в проекти. Също така започнах да пиша блог статии с помощта на моя супервайзър Рене, защото обичам да пиша. Като цяло съм ѝ много благодарна за целия опит и това, че ме насърчаваше през целия ми доброволчески опит да се развивам. Давала ми е много полезни съвети, понеже тя самата е много добър копирайтър, и като цяло научих доста неща от нея. Занимавах се и с различни административни дейности в офиса, които са различни според нуждите. Помагам с каквото има нужда да се помага и така.

Какво научи по време на доброволчеството си?

Като цяло да съм по-организирана. Също така, както казах, полезни съвети и практики относно писането. Мисля, че бях заобградена от доста готини хора, които ме подкрепяха през цялото време. Така се развивах прогресивно в работата си. Доста практични и полезни неща относно работата с Европейския корпус за солидарност, различни възможности за развитие и цялостна информация относно сферата на неправителствения сектор. Това ми беше полезно понеже смятам, че това няма да е последният ми опит в неправителствена организация.

Изгради ли полезни контакти?

Да, разбира се.

Имаш ли любим спомен или ситуация от тази една година?

Като цяло ми е много трудно да избирам любими филми, песни, спомени… Затова бих казала, че цялостно се чувствам много положително последната година, която прекарах в сдружението. Бях заобградена от много приветлив и готин екип, който правеше идването на работа да не бъде просто някакво задължение, а да е нещо, което очакваш. Не мога да кажа някой определен ден или случка, но цялостно беше супер.

Повлия ли пандемията на работата ти?

Въпреки че моята работа е в офис и не се срещам с много хора на живо, мисля, че пандемията е повлияла доста и на нашата работа тук в сдружението. Определено понижи интереса на младежите да се включват инициативи от Европейския корпус за солидарност, всякакви краткосрочни и дългосрочни проекти, даже за няколко месеца. Те бяха напълно стопирани отначало, когато започнах. Имаше различни проекти, които щяха да се осъществят, след това спираха, след това отново щяха да се осъществяват. Това накара публиката ни да се страхува да пътува, да не иска да се включва в проекти и цялостно създаде доста лоша обстановка за всички в Европа и по света. Не успяхме да изпратим много младежи, да им дадем шанс, но аз съм обнадеждена, че колегите ми напред ще се справят доста добре с това. Също така в проекта ми беше заложено да правим различни събития с Щък Тук-Там. Имахме разни идеи как да популяризираме доброволчеството и алтернативните спортове в училищата, но за жалост поради обстановката нямаше как да ги посетим понеже самите ученици също не бяха в там. Но това за щастие доведе до направата на филм, който ще е полезен занапред, понеже представя дейността на всички организации, може да бъде доста информативен и да се показва в бъдеще. Все пак да се надяваме, че лятото ще ни доведе събития и възможности за това да направим най-накрая нещата, които не успяхме последната година.

Смяташ ли, че притесненията на младите да пътуват бяха основателни?

В крайна сметка трябва да сме отговорни към себе си и другите около нас, наистина имаше един период, в който нещата бяха доста зле. В такъв момент всички хора трябва да се стопират и да мислят най-вече за здравето си и това на близките си. Мисля, че беше долу горе обосновано всичко това което се случваше, дори и нашата дейност да е в застой. В крайна сметка други неща са по-важни, но аз вярвам, че сега, когато нещата се оправят, всичко ще се върне по старому. Даже с нови сили ще станат нещата по-успешни. Също така самата аудитория, самите младежи, ще искат да пътуват и да изживяват нови моменти и възможности. Да се надяваме, че няма да има прекалено строги рестрикции и изисквания относно пътуването. Няма как да коментирам относно това, не съм политик, но мога само да се надявам нещата да вървят към по-добре.

Мислисла ли си да инициираш собствен проект?

Да, мислех. Писането на статии като цяло е част от този проект. Имах разни идеи, поради някакви обстоятелства не се случиха напълно, но все пак се радвам, че сдружението ми позволи да включвам мои идеи процеса на работа и да мога да използвам креативността си в различни сфери.

Защо младите трябва да станат доброволци?

Това което бих им казала е, че никога няма да сте толкова млади колкото в момента, времето лети. Добре е да изживееш и изпиташ различни емоции и възможности докато си възможно най-млад, за да разбереш какво всъщност искаш да правиш и кой си ти най-вече. Понеже в тази ера, в която сме толкова заляти с информация и с пропаганда отвсякъде, е трудно човек всъщност да осъзнае кой е той като личност. Затова трябва да вършим неща, които са полезни за нас самите, и които ни вкарват в такива ситуации, в които се срещаме с други хора от различни групи и научаваме повече за света, за нас, за всичко. Това е по-глобално мотивиращо.
Практично това което бих казала е, че наистина има много възможности за младите хора от ЕКС до различни стажове. Ако нямате възможност да се включите в някакъв проект от няколко месеца можете да отидете дори на младежки обмен, който също ще ви научи на изключително много и ще ви сблъска с хора от различни държави. Ще изпитате може би културен шок, но той ще ви научи на доста за света и за вас. Това са възможности само от Европейския съюз, иначе съм убедена, че има още много – просто търсете, интересувайте се, научавайте нови неща, защото това е начина да се развива човек като цяло. Да стане по-добра версия на себе си.

Опиши с три думи преживяването си като доброволец 🙂

Този въпрос аз го измислих. Много обичам да задавам подмолни въпроси на хората, но като ти дойде на главата става трудно.

Приключение навръх пандемия.

Какво планираш след края на проекта?

Ще продължа с образованието си и ще се насоча към това да си намеря работа, която е сходна на това, което правя в момента. Нещо, свързано с реклама и комуникации. Благодарна съм на моите колеги, че ме насърчиха да пиша. Като всеки творящ човек аз съм доста несигурна в себе си и ми трябва малко побутване, за да показвам това, което създавам, пред света.

Една от идеите ми е да не спирам да се развивам в писането и да създавам. Създаването е важно, деца и възрастни! Един от въпросите, които питам доброволците, е да кажат нещо мотивиращо извън темата за европейския корпус. Това, което бих казала е, че е важно за хората да създават независимо в каква форма на изкуството. Защото дори спорта е изкуство. Примерно някои хора казват, че не могат да пеят или да свирят на даден инструмент, или да рисуват, но това са просто някакви най-разпространени форми на изкуство. Истината е, че всичко в живота ни е изкуство. Самото живеене е изкуство, така че просто намерете как да изразявате гласа си под някаква форма. Наистина смятам, че хората сме стигнали до този етап на развитие, понеже вътрешно в себе си имаме тази неспирна нужда да създаваме. Тя ни кара да се чувстваме живи, млади, вдъхновени. Това е моят призив към публиката на блога на сдружение ЗА ТЕБ – хора, създавайте и бъдете едно по-добро себе си за себе си и за света. Усмихвайте се повече.

Коя ти беше любимата колежка в Сдружение ЗА ТЕБ?

Много труден въпрос. Не знам как да отговоря без да се изчервя. Бих казала, че всеки индивидуално е докоснал сърцето ми по различен начин.
Благодарна съм на Елина Райнова, основател на сдружението, която ми даде възможността да започна опита си тук и да се развивам. Много оценявам всичките полезни съвети, които Дани е давала на мен и на другите ми колежки относно красотата, здравословния начин на живот и други важни неща от ежедневието. Също така благодаря на Гери за всички вълнуващи моменти и за нейната забавна и интересна персона. Много е удивително как някой, който се занимава със счетоводство, може да бъде толкова приятен. Тони е един от другите важни хора в екипа ни, която е много слънчев и зареждащ с позитивна енергия човек. Как няма как да не благодаря на моята супервайзърка Рене, която за съжаление вече не е част от екипа ни, но винаги ще остане част от сърцето ми, понеже ме накара да повярвам в себе си и в своите креативни възможности. Също така благодаря на Диляна, която е един от най-забавните хора от екипа ни. Няма как да излъжа, че отначало бях леко объркана от нейната ексцентрична личност, но в крайна сметка разбрах, че тя е един от най-натуралните, непринудени и автентични хора, с които съм се запознавала последната година. Затова ѝ благодаря за начина, по който е, защото ме вдъхновява и и аз да бъда автентична и непринудена. Нека не пропускам и нашите чуждестранни стажанти като Клаудия и Ориан, които също са внесли доста приятни моменти в офиса и са ме научили на интересни неща от тяхната култура. Не спираме и до ден днешен да се забавляваме и да научаваме нещо ново една от друга. На последно място, но не по важност, трябва да включа и най-новият член на нашият екип – Диди. Сигурна съм, че тя ще донесе на сдружението много нови чудесни възможности и нямам търпение да следя нещата които излизат от сдружението. Искам да ѝ кажа, че съм насреща ако има нужда от помощ и от доброволческа ръка, дори и след като приключи проектът ми. Винаги ще харесвам всички постове във Фейсбук и Инстаграм, това е моето обещание.

 

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.