Здравейте! Казвам се Ивета и съм на 24 години. Завърших българска филология и в момента работя като учител, но истинската ми страст си остава изкуството. Обичам да чета, да рисувам, да танцувам, да се взирам с часове в картини, да ходя на театър, да гледам хубави филми и да се смея с цяло гърло в компанията на любими хора. Понякога кротко потъвам в шума на забързания град, но често търся прегръдката на природата, където босите разходки и ширината на хоризонта ми позволяват да бъда напълно себе си – без срам и задръжки. 

Била ли си доброволка преди и какво те мотивира да кандидатстваш за този проект?

За пръв път станах доброволец в ученическите си години, след това по щастлива случайност попаднах в студентската доброволческа организация AIESEC. Последният ми опит с доброволчеството е с Uspelite.bg, които ми дадоха възможността да се докосна до света на журналистиката и да пиша по теми, които истински ме вълнуват. Обичам да пиша, но винаги съм го правила само за себе си. За мен беше важно да се предизвикам и да разбера дали пък журналистиката не е моето нещо.

Разкажи ни за опита си в Uspelite.bg – какви бяха основните ти задачи, какво научи за себе си, какви нови умения придоби и с какво те промени доброволческата служба?

Научих много за себе си, как работя, как пиша, кои са важните за мен въпроси и коя е посоката, в която искам да продължа развитието си. Най-ценното за мен беше, че постоянно бях информирана и то за хубавите неща, които се случват по света, тези, които си струва да бъдат разказани и прочетени. Четох, писах статии, взимах интервюта, дори се включих в някои от каузите, за които разказвах. Разбрах, че за мен е жизненоважно да инвестирам времето си в нещо, което носи стойност, провокира, помага не само на мен, но и на останалите.

Имаше ли предизвикателства?

Свикнала съм в работата си да бъда заобиколена от хора, най-вече деца, тъй като съм учител. Най-голямото ми предизвикателство беше времето, прекарано в тишина зад екрана. 

Имаш ли любим момент от доброволчеството?

Може би момента, в който успях да се запозная с част от екипа.

Какво би казала на младите хора, за да ги мотивираш да станат доброволци?

Всеки опит е ценен. Предизвиквайте себе си, опитвайте нови неща, дори и да не знаете къде точно ще ви отведе това. Имате ли поле за изява, ползвайте го. Няма как да сбъркате, ако действате смело и от сърце. 

Какво те очаква след края на проекта?

Трудно ми е да отговоря категорично, но ми предстои много работа и, надявам се, нови приключения. 

По публикацията работи Симона Йорданова от Сдружение „ЗА ТЕБ“

Следете нашия сайт и профилите ни във Фейсбук и Инстаграм за актуални възможности и предложения!

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.