Проектът YOU-CARE

Работейки по проекта  YOU-CARE,  от Сдружение  „ЗА ТЕБ“  събрахме информация за българските младежи и еко-тревожността. Проведохме проучвания (анкета и фокус групи), чиито резултати ще Ви представим в следващите редове.  

Чувства                                                                                               

Нашата анкета, попълнена от 59 души (предимно младежи), сочи, че когато мислят за климатичните промени, повече от 83% от отговорилите изпитват „чувство на нервност и безпокойство“ поне през някои от дните в период от две седмици. Най-разпространеното чувство е разочарованието (94,9%), а други често изпитвани са- притеснение (89.8%); уплах (88.1%); тревожност (84.7%). Относно позитивните чувства, 74.6% са посочили някакви нива на- обнадежденост, оптимизъм, насърченост. Докато „решени“ поне малко се чувстват 84.7%.

Попитахме участниците „Как се чувствате, когато попаднете на новини или разговори за климатичните промени?“. Отговорите могат да бъдат разделени в три категории- негативни чувства, интерес, незаинтересованост. Последната категория се наблюдава при по-малките ученици- 13 години. Докато интересът, проявен от гимназисти или студенти, по техни думи се дължи на редкостта, с която срещат екологични теми. Младежите са запознати  с различни екологични проблеми като- пожари; безводие; обезлесяване; загуба на животински видове; замърсяване на океаните и други. По-възрастните участници, обаче добавят и  ключови фактори като ролята на индустриалното производство и войните.

Лична отговорност

Проучване на Европейската Комисия показва, че само 17% от българите осъзнават личната си отговорност за справянето с климатичните промени (ЕК, 2023). Докато 71,2% от попълнилите нашата анкета изпитват  безпокойство относно своята отговорност за решаване на еко-предизвикателствата. Приблизително същият процент хора се тревожат, че тяхното лично поведение „няма да помогне за справяне с климатичните промени“. Въпреки това, мнозинството вярва, че индивидуалните действия (близо 70%) и усилията на общността (94,9%) могат да допринесат за разрешаването на климатичната криза. Включително, близо 85% са наясно със социални неравенства,които климатичната криза поражда. 

Гражданска активност

Ангажираността на младежите е ограничена-  предприемат активни действия за справяне с климатичните промени, но с вариращо постоянство. Най-малко 44% от анкетираните никога не са- били на протест; писали писмо до длъжностно лице/политик; подписвали петиция; обмисляли да променят за кого ще гласуват спрямо тяхната политика за климата. От друга страна, младежите са склонни да споделят и обсъждат мненията си относно изменението на климата с приятели, семейство и непознати, без това да пречи на личните им отношения. Забелязва се тенденция за предпочитане на комуникацията лице-в-лице.

Също така научихме, че младите хора предприемат екологични действия като начин за справяне със силните чувства относно климатичната криза. Споделиха, че събират отпадъци разделно; рециклират; намаляват въглеродния си отпечатък; опитват се да правят промяна. Преминаването от осъзнатост към действие се наблюдава предимно при по-големите ученици (гимназия) и студенти. 

Нужди

Разбрахме още, че младежите изпитват недоверие към управляващите и техните политики за околната среда. Според тях, властите- „не действат“; „не обсъждат“; „не обръщат достатъчно внимание“; „не се интересуват“.  Споменава се обаче екологичният прогрес на някои учебни заведения- кошчета за рециклиране, допълнителни часове за обсъждане на екологични теми. Нуждите, които участниците изказват, за своите общности и училища включват- повече гласност и информираност по екологични теми, включително еко-тревожност; курсове и обучения; психологическа помощ; подобрение на инфраструктурата за рециклиране; залесяване. Като се забелязва, че фокусът на по-малките участници е върху училището, докато при по-големите- върху общността.

 

Повече за проекта YOU-CARE

YOU-CARE (YOUth Creating Action Research on Eco- anxiety) е Еразъм + проект, чиято основна цел е да позволи на младежите колективно да изследват набора от емоции, свързани с екологичната криза, така че да преминат от еко-тревожност към активно участие, като същевременно подобрят своите емоционални, педагогически, научни и застъпнически умения.

Участниците в проекта са разделени на две групи- една от София и една от Варна. Младежите са на възраст между 13 и 25 години и с тях са планирани четири идентични обучения, които предстоят да бъдат завършени. В края на първото обучение, на участниците беше дадена онлайн анкета, която да раздадат на приятелите и семейството си и да бъде попълнена от петима души. А по време на второто, младежите участваха във фокус групи като отговаряха на предварително изготвени въпроси. 

Ако искате да  прочетете доклада с анализа от проучванията, натиснете ТУК!

Следете нашия сайт и профилите ни във Фейсбук и Инстаграм за актуални възможности и предложения!

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.