„За мен беше изключително приятно да бъда супервайзор на Надия Светлишина по програма „Европейски корпус за солидарност“. Надия беше от първата вълна бежанци от Украйна и пристигна в България с майка си и сестра си след като къщата им беше напълно разрушена. Това, което ме удивлява в нея е житейската й зрялост и професионалните й качества на тази крехка възраст. Продължавам да се впечатлявам от начина, по който разказва тежки истории – без да заема крайна позиция и с широко отворено сърце за всички гледни точки, без да дава оценки, да обвинява или да се чувства жертва на ситуацията. Дори когато е на края на силите си пак усмивката е на лицето й и вярва в себе си, в другите и че ще се справи.“

Здравейте! Казвам се Надия Светлишина, на 25 години съм. Завършила съм три специалности в град Херсон, Украйна – първата и втората са свързани с културата и театъра, а третото е специална педагогика (олигофренопедагог).

Била ли си доброволка преди? Какво те мотивира да кандидатстваш за този проект?

Не, за първи път станах доброволка тук. В България, в град София, ми предложиха доброволческа служба в Сдружение за споделено учене „ЕЛА“, за да работя с деца със специални образователни потребности за развитие на интелекта им. Винаги ми е било интересно да опознавам нови неща, да уча, да се запознавам с нови хора и за мен това беше шанс да направя живота си в България по-комфортен и пълноценен.

Какви бяха основните ти задачи?

Една от основните ми задачи беше да оказвам подкрепа на родителите, за да приемат и разбират своите специални деца. От друга страна, трябваше да помагам на децата да станат по-самостоятелни, да развивам интелектуалните възможности на децата. Не на последно място, се стараях и да им помагам да намерят своята бъдеща професия, тъй като при специалните деца всичко се случва малко по-сложно и професионалната ориентация при тях е дълъг процес, може да отнеме до 10 години…

Пред какви предизвикателства се изправи по време на проекта? 

Не бих казала, че съм имала трудности, защото ръководителят и целият колектив винаги бяха до мен и готови да помогнат или да подскажат, за което съм им безгранично благодарна!

Кой е любимият ти момент от доброволчеството?

Моментите, в които виждах щастливите лица на хора, на които съм успяла да бъда полезна. Надявам се този проект да помогне за развитието на Сдружение за споделено учене „ЕЛА“, за завършване на строителството на училището и за създаването на нови работни места, както и също така да даде на децата възможност да напредват, да стават самостоятелни и да се справят без родителска помощ.

Какво би казала на младите хора, за да ги мотивираш да станат доброволци?

Мисля, че за това решение е необходимо да се изминат етапите на вътрешно съзряване. Само емоционално зрелият човек може да дарява на хората добро и да получава удоволствие от това.

 

Следете нашия сайт и профилите ни във Фейсбук и Инстаграм за актуални възможности и предложения!

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.