Канарските острови – дълги ивици златисти плажове и слънчево време… Какво кара един млад човек да се отдели за няколко месеца от подобна обстановка и да посети България? Отговорът ще ти даде Итаиса – стажант по програма Еразъм+ към дневен център „Ривиера“ – Варна. 🙂

Здравей, как си?

Здравей! Много съм добре, благодаря, че попита. Но всъщност, сега като се замисля, съм доста натъжена, защото това преживяване върви към края си. И въпреки всичко, всяко нещо си има начало и край, така че се радвам, че успях да постигна това, което постигнах. Беше си предизвикателство за мен!

Представи се с няколко думи!

Забавна, продуктивна, общителна, екипен играч, скромна и честна.

Аз съм Итаиса, на 19 години. Родена съм на 20ти декември в Канарските острови, в рая. Живея с баба и дядо. Нямам братя и сестри, но пък имам куче.
В себе си харесвам това, че съм забавна, и че когато някой е тъжен мога да намеря позитивната страна на нещата и да подобря настроението му. Също така имам умението да се адаптирам към различни ситуации, пространства, хора…

Какво те накара да станеш стажант? И защо избра България?

Наистина исках да участвам в такъв стажантски обмен, защото имах нужда от промяна в живота си – да поизчистя съзнанието си, да оставя собствения си свят за няколко месеца, да си почина. Затова се възползвах от възможността, която ми беше предложена от гимназията ми, без да се поколебая.

Избрах България, защото ми се стори (и все още ми се струва) много интересна страна. Културата, традиционната храна, начинът на живот… тотално различни от това, което познавам. Освен че страната ми се стори много красива, я избрах и защото имах за цел да я посетя през живота си, но финансовата ми ситуация не го позволяваше.

Харесва ли ти тук?

Истината е, че ми харесва. За тези два месеца и половина привикнах към начина на живот тук. Не бих имала нищо против да живея тук вбъдеще и да работя като социален работник.

Разкажи ни за мястото, на което беше стажант! Какви бяха основните ти задачи там?

Мястото, на което стажувах, беше дневен център “Ривиера” във Варна. Това е център за хора с увреждания.
Ролята ми беше да подкрепям и придружавам персонала на центъра в техните дейности и задачи. Прекарах си чудесно – песни, танци, готвене, разходки, спорт, даже и участие в проект за здравословно хранене! Без колебание бих повторила това преживяване!

Какво научи по време на стажа си? Срещна ли някакви предизвикателства?

Научих много от стажа си. Най-вече, успях да подобря английския си – нещо, което отдавна исках да направя. Също да развивам дейности, различни от тези, с които съм свикнала. Благодарение на колегите си професионалисти, научих много нови техники като терапия с музика, различни занаяти… Научих много и от посетителите на центъра, тъй като те са силно насочени към това да взимат и дават любов.

Най-голямото предизвикателство беше езикът. Език, който не знаех, но трябваше някак да сe науча да разбирам. Но с постоянство, труд, жестове и много желание се адаптираш към ситуацията.

Имаш ли любим момент от своя стаж?

Да 😀 . Имам много любими преживявания и моменти. Но най-любим е престоя ми във Велико Търново. Гледката там просто спечели сърцето ми и ме впечатли.

Пандемята повлия ли на стажа ти?

Мисля, че частично да. Въпреки че се насладих на престоя си, заради ковид ситуацията трябваше да се спазва дистанция, да се носят маски, имаше ограничен капацитет… Това създаде дори още по-голямо социално дистанциране, но не само физическо.

Но дори и така успях да си подаря едно незабравимо преживяване, което да ми хареса!

Какво би казала на младите хора, за да ги мотивираш да стажуват в чужбина?

Това, което бих им казала, е да бъдат смели и насърчени, а не уплашени. Стажът в чужбина е уникално и незабравимо преживяване. Този опит ще ви помогне да израснете като личност и да се справяте с предизвикателствата на ежедневието. Прави ви по-независими.
Любимата ми фраза е „живееш само веднъж“, така че не пропускайте тази възможност. Ако не сега, кога?

Какво те очаква след края на стажа?

Планът ми е да си изкарам шофьорска книжка и да си потърся работа като социален работник. Искам също да продължа образованието си и да се запиша в университет със специалност в социалната сфера.

 

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.