Какво кара едно 22-годишно момиче от Канарските острови да остави златистите плажове и да тръгне по света по време на пандемия? Желанието да помага на другите и да усъвършенства себе си! Представяме ти Еломара. Тя избра България, за да проведе стаж в дневен център за хора с увреждания. Пред  какви предизвикателства я изправи това и съжалява ли за избора си, прочетете в следващите редове.

Здравей! Как си?

Здравейте! Много съм добре, наслаждавайки се на последните си дни тук. Не усетих кога изминаха три месеца! 

Как би се представила с няколко думи?

Казвам се Еломара. От Испания съм и живея на южния остров Гран Канария. Причината да съм тук е, че изучавам социална интеграция. Обичам животните, музиката и фотографията. Смятам се за емпатичен, решителен, искрен човек. Също и добър приятел. Обичам да помагам, затова реших да продължа да уча и да усъвършенствам познанията си по социални дейности. 

Какво те амбицира да започнеш стаж? Защо избра да бъде в България?

Преди две години бях на стаж в Италия по Програма „Еразъм+“. Това беше уникален опит, който ме накара да повторя преживяването. Ако трябва да бъда честна, нямах планове да дойда в България. Заради пандемията почти никоя държава не приемаше чуждестранни ученици за периода, който планирах. Това ме доведе тук и не съжалявам!

Харесва ли ти у нас?

Да, харесва ми. Тъжно ми е, че трябва да си тръгвам. Страната не спира да ме впечатлява с местата, обичаите, храната…Наистина не очаквах  България да ме плени толкова много! 

Разкажи ни за мястото, където беше на стаж? Какви бяха основните ти задачи?

Бях на стаж в дневен център за хора с увреждания “Ривиера” във Варна. Ролята ми беше да подпомагам персонала на центъра в дейностите им. Също така популяризирах позитивите от физическите упражнения и постигането на здраве чрез танци и излети. Стараех се да доближа хората там до една различна култура. Когато беше необходимо, участвах и в терапия чрез музика. 

Какво научи по време на стажа? Имаше ли предизвикателства?

Научих се да бъда по-търпелива. Успях да се справя с общуването на друг език и да се съсредоточавам, когато не разбирам нещо. Тогава исках съдействие или използвах други методи като жестикулация. Също така научих за различните видове увреждания при хората, начинът по който функционира физиката и психиката им и техните нужди. Основното предизвикателство беше да общувам с колегите, които не говорят английски. 

Имаш ли любим спомен от престоя си?

Имам много хубави спомени, но несъмнено любимият ми момент е, когато се отидохме до Седемте рилски езера и видях удивителни гледки. Тогава осъзнах смисъла на сентенцията „…след всички усилия, идва наградата…“

Пандемията повлия ли на стажа ти?

Както казах по-рано, имах много проблеми  – например, някоя компания да ме приеме на стаж и въпреки това да има вероятност да не мога да пътувам. След като пристигнах тук, всичко потръгна добре! 

Какво би казала на младите хора, за да ги мотивираш да отидат на стаж в чужбина?

Ако имате тази страхотна възможност, грабнете я! Това наистина е уникално преживяване, от което ще научите много. Стажът в чужбина е чудесен начин за личностно израстване и удовлетворение! 

 

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.