Здравей! Как си?

Привет, чувствам се страхотно, мотивирана, както винаги!

Представи се с няколко думи!

Казвам се Йоана и съм на 22 години, от град София. В момента уча „Маркетинг“ в Нов български университет, а голяма част от останалото ми време е заета от доброволчеството. Обичам слънчевите дни, природата и новите запознанства. Пътешественик по душа.

Била ли си доброволец преди?

Да, доброволствам си открай време, по-точно последните 4 години. Започнах в AIESEC (международна младежка организация за развитие на лидерските качества у младите), а след това бях част от Факултетен студентски съвет при ФМИ. Преди около 2 години съвсем изгубих посока накъде отивам и какво искам да правя и се впуснах в няколко организации, за да търся себе си. Така се озовах в настоящия борд на AEGEE-Sofia (не, не съм журналист, това е Европейски студентски форум), както и в Студентския съвет на НБУ. Била съм част от екипите на много фестивали и събития като доброволец като София филм фест, наградите Аскеер, Webit Festival, Career Show, Sofia Summer Fest, Бизнесът в действие и много други. 

Разкажи ни за мястото, на което си доброволец!

Част съм от Секретариата на Национален младежки форум като моята роля е на сътрудник „Комуникации и организационно развитие“. Често мястото за работа е един офис в центъра на София, където вършим всичко като екип и никога не е скучно! Но страхотното е, че не винаги сме затворени между тези четири стени. С всички събития, които правим, има доста поводи да сме на някоя различна локация, включително в различни градове и дори държави. 

Накратко, работим в насока застъпничество за младежки политики, за младежко овластяване. Доста сложни на пръв поглед думи, но с всяко събитие и с всяка следваща кауза започват да придобиват своето конкретно значение – важно е да бъдем активни, да включваме младите хора във вземането на решения и да им покажем, че тяхното мнение има значение.

Какво те мотивира да кандидатстваш за този проект?

Всичко стана доста турболентно. През 2021 се върнах от бригада и някак си ми беше неестествено да имам толкова много свободно време. Започнах да се замислям и дали това, което уча е за мен. Тогава учех в специалност „Приложна математика“ и се досещате, че не продължи много дълго. Разглеждах разни възможности, но не се бях отказала съвсем от специалността, която до момента учех и затова реших да си остана в България, а не да търся проект в чужбина. Така се впуснах в дълбокото и достигнах до няколко организации, сред които и НМФ. Приятел ми разказа колко готини академии и събития има и как това е моето място. От търсене на себе си достигнах и до нещо много по-голямо – да спомагам за развитието на други хора.

Разкажи ни за опита си като доброволец. Какви бяха основните ти задачи?

Когато сте един не особено голям екип от доброволци, се научаваш да правиш всичко – от носенето на кашони и техника за поредното събитие до поддържането на социалните мрежи, писането на бюлетини, постове, статии, покани и благодарности, водене на кампании, създаване на грамоти, информационни пакети, формуляри, визуализации… Няма нещо, за което да кажеш, че не ставаш или не можеш, защото тогава все някой ще ти каже „Ами… ще се научиш. Важното е да имаш желание“.

Имаше ли предизвикателства, пред които беше изправена по време на проекта?

Със сигурност! Голяма част от моите задължения не знаех как стават в самото начало. Това му е хубавото на доброволчеството – то е един прекрасен начин да научиш много нови и разнообразни неща. Но, за да стигнем до тези възможности, трябва да излизаме от своята зона на комфорт и да поемаме по пътя на приключението. Само тогава ще извлечем максимума. Забелязва се, от друга страна, и тенденция сред хората в сектора да сме активни на повече от едно място. За себе си свикнах да си записвам, за да се ориентирам в този хаос, но до ден днешен не мога да обясня на своите близки коя среща или задача от коя организация идва.

Имаш ли любим момент от доброволчеството си?

И то не един… Зареждащо е на събитията да виждаш всички усмихнати и мотивирани хора. Все пак един от любимите ми моменти беше в Исперих. Това беше част от обиколка из страната по един проект и имахме събития под формата на консултации. Райското беше, когато приключихме – оставихме си всичко в хотела и излязохме с екипа, за да се разходим. Комбинацията от хубаво време и приятни разговори е незабравима.

Повлия ли пандемията на дейността ти?

Не.

Какво би казала на младите хора, за да ги мотивираш да станат доброволци?

Доброволчеството е прекрасна възможност да открием себе си. Научаваме нови неща като все пак се случва и да сгрешим. Това не е работата, където ще ни уволнят. Тук ще ни подадат ръка и ще ни покажат как да подобрим нещата. 

Думата „доброволчество“ много добре предава и своето значение – „добра воля“. Правиш това, което ти желаеш, никой не те кара. Има организации за всеки, трябва само да потърсиш и да се захванеш с нещо, което ти харесва. Можеш да е кауза, която теб те вълнува. И без значение колко малки ти се струват на пръв поглед нещата, които вършиш, те са важни, защото променят света. И когато се съберете всички (а повярвай ми, доброволците изобщо не са малко), тогава ще видиш големия резултат! Също така хората, които ще срещнеш, са уникални и вдъхновяващи. Ще създадеш контакти за цял живот.

Какво те очаква след края на проекта? 

През май може би ще замина за 5 месеца, но със сигурност ще продължа със своята роля в AEGEE-Sofia, когато се върна. Също така смятам да развия себе си и да стана фасилитатор. 

Доброволчеството и този сектор като цяло са един омагьосан кръг, в който влезеш ли, после не искаш да си тръгнеш. Това е нещо уникално, което препоръчвам на всеки.

Следете нашия сайт и профилите ни във Фейсбук и Инстаграм за актуални възможности и предложения!

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.