Казвам се Георги Стайков, на 28 години от София. Завърших Американския университет в България с двоен бакалавър – „Журналистика & масова комуникация“ и „Литература“. Водещ съм на подкасти в Канал 4, бивш главен редактор и президент в университетския вестник AUBG Daily, редактор и автор в MediaPowerMonitor към Център за медии, данни и общество (CMDS) към Централноевропейския университет (CEU), съосновател на платформа за локална журналистика и автор на проекта “Медии под обсада” (Media Under Siege).

Бил ли си доброволец преди? Разкажи ни за мястото, на което си доброволец по този проект.

Не съм бил доброволец по подобна програма преди да стана част от екипа на Канал 4. Намерих случайно Канал 4 докато скролвах в LinkedIn. Видях, че набират хора към края на първия сезон и усетих колко ми липсва динамиката от създаването на аудио и видео съдържание, която беше неразделна част от живота ми в университета. Минах през интервю и явно успешно съм впечатлил тогавашния екип, за да ме поканят да се присъединя. Оттам всичко придоби един пленителен и хаотичен облик, когато става въпрос за креативния процес, но и доста структуриран подход, когато става въпрос за изпълнението на зададените дейности по проекта.

Най-общо казано мога да споделя, че Канал 4 е мястото, на което прекарвам време, борейки се за каузата да накараме повече млади хора да чуят и разберат, че ползата от критичното мислене и смисълът на гражданската активност са неимоверно необходими, за да развиваме едно силно, здраво и устойчиво гражданско общество. Бонусът за мен е, че всички останали членове са изключително умни момчета и момичета, и да прекарваме време заедно е еднакво развлекателно и интелектуално стимулиращо.

Какво те мотивира да кандидатстваш за този проект?

Точно преди да кандидатствам да се присъединя към екипа на Канал 4, проектът с платформата за локална журналистика, който бях започнал, се провали и сякаш всичко се нареди точно както трябва, когато трябва. Имах личната потребност да се занимавам с журналистика. Създаването на подкасти може да бъде доста по-творческо занимание, но може да бъде и типично журналистическо съдържание. Едва след това осъзнах – когато хора са ми казвали, че слушат подкастите ни и моя, включително, и се кефят на това, което слушат, че проектът е една платформа, чрез която можем да помогнем на повече наши връстници да се ориентират в личен, професионален и творчески аспект (това важи и за нас самите, разбира се).

Разкажи ни за опита си като доброволец – какви бяха основните ти задачи, какво научи за себе си, с какво те промени доброволческата служба…

Всички в екипа се опитваме постоянно да учим нови неща и дори да имаме основни отговорности, все гледаме да си помагаме. Основните ми задачи включваха подготовка на теми, епизоди, разбори, продуциране, изготвяне на стратегии как да процедираме с четирите рубрики, подготовка и организиране на така наречените Ключ Unplugged събития, които ги води Александър Куманов, ръководител на Фондация 42, подготовка за постове в социалните мрежи, ходене на терен, за да заснемем необходимите кадри за епизодите и още много други малки задачки, които изникват, когато градиш библиотека от стотици епизоди заедно с група от начетени млади хора.

Пред какви предизвикателства се изправи по време на проекта?

Честно ли? Почти никакви. Единствените предизвикателства, ако мога да ги нарека така, бяха моментите, в които сме имали различни идеи за творчески подход и как да “изпипаме” един епизод. Винаги сме ги разрешавали със здрав разум и аналитично мислене. Добре, де, може би мога да добавя, че едно от предизвикателствата винаги е общуването с гостите на подкаст епизодите. Всеки човек е различен и се държи различно пред микрофон и камера. Да намериш работещ подход към госта може да бъде доста предизвикателно понякога.

Кой е любимият ти момент от доброволчеството?

Любимият ми момент от доброволчеството е извън доброволчеството – когато срещна някой приятел, познат или непознат в обща компания и се окаже, че този човек знае какво е Канал 4. Не само това, ами се интересува живо от темите, които “борим”, както и от нещата, които искаме да кажем.

А, няма как да не спомена рубриката си „Журналистика на колела“! Едно от местата, от които черпя вдъхновение, защото се убеждавам, че има страхотни млади хора, които не се спират пред нищо, за да донесат позитивна промяна.

Какво би казал на младите хора, за да ги мотивираш да станат доброволци?

Нали знаете как си говорим, че когато нещо куца, трябва някой да запретне ръкави и да се размърда? Вие сте този някой. Имате какво да кажете или направите? Искате да го кажете или направите? Сега е моментът. Няма по-добър момент от сегашния. Някой, някъде там, има нужда от вас.

Какво те очаква след края на проекта?

Независимо, че проектът по план си има начало и край, аз ще продължа да се занимавам с дейностите, които започнахме в Канал 4, защото в гръдния ми кош гори непотушим пламък да живеем в държава и общество, с които се гордеем. Под една или друга форма Жоро от Канал 4 ще продължи да плямпа зад микрофона. Благодаря на всички, които бяха и са част от моето приключение в този проект!

Следете нашия сайт и профилите ни във Фейсбук и Инстаграм за актуални възможности и предложения!

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.