Гергана Георгиева: На младите хора бих казала не се страхувайте, опитвайте и следвайте мечтите си!

Здравейте! Казвам се Гергана Георгиева, на 23 години и през изминалата година успях успешно да завърша висшето си образование по специалност “Международни отношения”. В момента работя, като мениджър проекти и активно се занимавам с доброволческа дейност.
Разкажи ни за мястото, на което си доброволец по този проект.
Преди да стана доброволец в Дружество за ООН в България съм участвала в няколко доброволчески дейности, но нищо продължително. Дружеството бе първата ми константна доброволческа дейност. Дружество за ООН в България е неправителствена организация, която събира себе си младежи заедно с хора натрупали богат опит в средите на международната дипломация, журналистиката и доброволческата дейност.
Какво те мотивира да кандидатстваш за този проект?
Преди да кандидатствам познавах Дружеството като организация и бях изненадана от това колко са активни в различни сфери и тематики. Това ме мотивира да реша да кандидатствам, като се отнесох изключително сериозно към кандидатурата ми, разказах дори на семейството си за тази възможност и че това е мечтаното ми занимание.
Разкажи ни за опита си в Дружеството за ООН – какви бяха основните ти задачи, какво научи за себе си, какви нови умения разви, с какво те промени доброволческата служба?
Бих казала, че задачите бяха от различно естество, доброволчеството в Дружеството ти предоставя възможност да опиташ от различни неща, от нещо административно, като съдействие при отчитането на проекти до работата на терен т.е. участие в събития, водене на обучения или активна работа с младежи. По време на доброволческия си процес научих, че всъщност мога да научавам доста бързо, че добре разпределям времето си и че комуникацията не е толкова страшна, колкото съм си мислела. Развих доста добре комуникационните си умения, както преките, така и непреките (писане на имейли, писма и т.н), също така успях да развия умения за работа с различни дигитални платформи, което се оказа и моя страст, научих и някои административни тънкости.
Имаше ли предизвикателства по време на проекта?
По време на проекта се изправих пред някои предизвикателства в личен план, но успях да се справя с тях благодарение на подкрепата на проф. Филева и Рози. В по-работен план бих казала, че за мен бе предизвикателство да се отпусна да водя разговори и да давам обратна връзка в процеса на изпълнение на задачите, но вярвам, че това е нещо, което отработих и вече свободно правя.
Кой е любимият ти момент от доброволчеството?
За мен работата на терен винаги ми е доставяла удоволствие, така че любим може би ми е отбелязването на 75 години Дружество за ООН в България и Всеобща декларация за правата на човека, както и гостуването ни при една група от деца от приемни семейства в Националната асоциация за приемна грижа, където си поговорихме по различни теми и прекарахме пълноценно време заедно.
Какво би казала на младите хора, за да ги мотивираш да станат доброволци?
За мен тази една година бе преживяване, което ще помня цял живот. Не само предизвиках себе си, но и доказах себе си. Оставам с прекрасни спомени, приятелства и изключително много опит. На младите хора бих казала не се страхувайте, опитвайте и следвайте мечтите си. Доброволчеството ви предлага всичко това, така че не се колебайте, а действайте, няма да се разочаровате.
Какво те очаква след края на проекта? Какво си планирала?
Този проект определено ми даде отличен старт. В момента работя, като мениджър на европейски проекти, работа, която ми позволява да правя нещата, които обичам и да се развивам. Определено не оставям доброволчеството на заден план, продължавам да участвам активно в Дружеството и да помагам.

Ако тази история те е вдъхновила и искаш да бъдеш част от магията на доброволчеството, следи нашия сайт и профилите ни във Фейсбук и Инстаграм за актуални възможности и предложения!

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.