Виктория разказва за доброволчеството си във Франция

Виктория наскоро се завърна от своят дългосрочен доброволчески проект във Франция и ни разказа за месеците прекарани там. Вижте какво споделя тя за доброволчеството и преживяванията си в чужбина!

Здравей! Представи се с няколко думи 🙂

Здравейте! Казвам се Виктория Микова, на 22 години, родена в град Пловдив. Още от гимназиалните си години се занимавам с мода – професионално, както и с десетки доброволчески инициативи. В последните 3-4 години започнах да проявявам интерес към участие, а в последствие и организация и координация на Европейски младежки обмени из Европейски държави.

Имала си друг дългосрочен опит в чужбина?

Дългосрочен – не, но още преди Европейски корпус за солидарност работих в сектор създаване, организация, координация и финализация на младежки обмени и трейнинг курсове за редица Евопейски организации и посредством работата си прекарвах по голямата част от месеците в чужбина.

Как разбра за ЕКС и какво те мотивира да се включиш?

Запозната съм с това, което представлява ЕКС от преди няколко години и винаги съм знаела, че ще съм сигурен кандидат – участник. Харесва ми идеята за доброволчество във всеки един аспект, харесва ми да развивам себе си, а в същото време да допринасям за развитието на други млади хора. Считам че е пристрастяващо и необходимо “добро” и съм много щастлива, че успявам да съм част от разпространението му.

Включих се, тъй като реших, че сега е най-подходящият момент – за мен, индивидуално – и защото ми харесва динамиката на дейността, с която се занимавам. Екстроверт съм и се чувствам много заредена с позитивизъм по време на младежките обмени, на които съм организатор и координатор.

Какви са задачите ти като доброволец в посрещашата организация?

Както вече споменах – аз пиша проекти, организирам ги, координирам ги на място и ги финализирам. Отговорна съм младежите, които са участници в проектите, за изготвянето на програма, която по своята същност е свързана с неформално образование и развитие на дадени умения и компетенции. Бих казала, че дейността ми е многокомпонентна, но се справям и ми харесва.

Кое беше най-трудното предизвикателство от доброволческия ти живот?

Замисляйки се честно над въпроса – не мисля, че нещо е по-трудно и сложно от това, което съм очаквала или спрямо това, към което имам опит. Има редица стресови ситуация, тъй като работата ми е свързана с хора, понякога непълнолетни и отговорността е голяма – към това което им даваш, в ролята си на координатор, както и в ролята си на просто друг млад човек. И все пак вярвам, че зад всяка дейност се крият предизвикателства, стрес, умора и т.н. и именно затова се страя да се фокусирам върху другата страна на монетата – позитивизъм, бързо и алтернативно мислене и мултифункционалност.

Какво ти дава най-много радост и те вдъхновява в проекта?

Определено факта, че правя това което обичам и искам. Чувствам се изключително благодарна, щастлива и даже обнадеждена за нашето “младо поколение” след многобройните си срещи с хора на моята възраст или близка до моята такава. Срещам се с голяма доза креативност, различно мислене, различни култури, езици, религии и това ми носи невероятен вътрешен мир и високо чувство за себестойност, а и вяра в доброто бъдеще, разбира се.

Какво те изненада най-много във Франция? Какви са приликите и различките с България?

Не мисля, че имам точен отговор на този въпрос. Опита, с който разполагам от преди това изгради в мен завишена степен на широкоскроеност и сякаш с времето, започнах да приемам почти всичко и всеки много лесно и да допускам различните характери, регигии, раси и т.н до себе си – без почти никакви предрасъдъци. Обичам България и имам най-топли чувства към всичко свързано с нея, но това което бих могла да отбележа е, че сме страната на предрасъдъците – имаме ги за всички националности, за всяка ситуация и всеки типаж хора. И като че ли чувствам, че с опита си във Франция успях да се отърся от всички неложени предрасъдъци и изградих малко по-различна представа за света около себе си. Също така промених вижданията си за французите, тъй като пътуванията из страната ми показаха съвсем различен облик на местните хора. Виждам ги в много по-добра светлина, много по-отзивчиви и с вкус за живота, който живеят.

Сподели ни някоя интересна или забавна история, която се е случила по време на доброволчеството ти?

Клиширано е, но са много и са ежедневни. Бих могла да споделя вид културен шок за мен – хората във Франция НЕ обичат да работят. Налагало ми се е да съм в някакви по-малки градчета, по работа и както е известно във Франция хората имат Сиеста – което е тяхната обедна почивка и е с времетраене 3 часа – от 12:00 до 15:00 и стартирането на работната дейност в 15:00 в никакъв случай не е задължителна … понякога съм чакала пред даден магазин почти 1 час с надеждата, че Сиестата е приключила, но той просто никога не отвори своите врати за мен. Какво остава за ресторанти, аптеки, кафенета и т.н. – разбира се – не работят, сякаш никога. Има ресторанти, които работят само от 12:00-13:30, има такива, които работят по 1-2 дни в седмицата… положението е много далечно от това в България, където можеш да намериш всичко необходимо даже през нощта.

Какво би казала на другите за вдъхновение да участват в Европейският корпус за солидарност?

Не съм инфлуенсър, за да убеждавам хората, в нещо отговарящо на моите интереси, но бих препоръчала искрено! Европейският корпус за солидарност е уникална възможност, в най – исктинския смисъл на думата ”уникална” и дава знания и умения, с които няма по какъв начин да се снабдим в нормалния си живот. Бъдете смели и опознавайте света!