Пригответе се за интервю, пълно с откровения – Йоан от Международния отдел на Икономически университет-Варна ни разказва за доброволческия си опит през изминалата година. За работата с неправителствени организации и международни организации, за развиването на лични качества и за новоотворените врати, четете тук!

Здравей, как си?

Добре, енергичен! В настроение за работа, да кажем.

Чудесно! Представи се с няколко думи 🙂

Казвам се Йоан Димитров, от град Сливен, на 24. Хобитата ми включват романтични разходки на плажа и гледане на филми, най-вече. Също излизане с приятели.

Какво те мотивира да дойдеш във Варна?

Преди няколко години реших, че искам да запиша тук специалността “Международни отношения и право”. Записах се във Варненски свободен университет и започнах да уча бакалавър там. 

Бил ли си доброволец преди? 

Интересното е, че не съм бил доброволец преди. Абсолютно никога през целия си живот. Фактически това ми е първото доброволчество. 

Как разбра за тази възможност? 

Стана много забавно. Точно бях завършил бакалавър, бях записал да уча право и бях започнал работа в кол център. Разбрах, че колцентъра не е за мен, в последствие се отказах и от правото и от кол центъра. Започнах да си търся работа един месец след като цялата държава беше в локдаун. Перфектен тайминг. Реших, че искам да съм във Варна, и имах намерението да работя в НПО. Съвсем случайно, ровейки се из интернет проверих кои организации предлагат такъв тип стажове. Тогава все още нямаше много оферти, кандидатствах на няколко места. Пуснаха подобна позиция за друг университет, но не ме одобриха. Почти бях се отказал. Тогава ми звънна Елина (от Сдружение ЗА ТЕБ) и каза, че съм одобрен. Бях много скептичен, когато започнах. Някакси доброволчеството тук, в България, е наситено с негативна енергия. В последствие, когато се впуснах в това начинание, разбрах, че това въобще не е така. 

Защо си имал желанието да работиш към НПО? 

Две причини. Първата е, че смятам, че неправителствените организации в България не са толкова популярни, а има страшно много, което да се направи. Това е нещо, чрез което може да правиш абсолютно всичко. Няма сфера, в която да не можеш да правиш това, което искаш. Другата причина е, че моята специалност е малко по-интересна, бих казал. Имаш два варианта за развитие – държавна институция или НПО. Държавните институции във Варна не са много, нямаха и свободни работни места. Затова реших, че ще бъде НПО.

В какво се съдържа доброволческата ти дейност?

Доброволец съм в Икономически университет – Варна, по-конкретно в Международния отдел. Тук съм вече от около година. За този период ми се случиха страшно много неща, в личен план също. Много се радвам, че събитията при мен се случиха по този начин.

Буквално правя всичко. Помагал съм на колежката, която се занимава с incoming mobility, обработвал съм документи на Еразъм студенти и персонал, правил съм български вечери и турове из Варна, обиколки из университета. Помагал съм и на колежката, отговорна за международните студенти, които не са по Еразъм. Работил съм и с ръководителя на офиса, главно за преводи, но и по няколко европейски проекта. 

По-скоро работата ми е свързана до голяма част с документация. Да, на моменти е малко сухо, но пък когато не е сухо е много забавно.

Трудно ли навлезе в материята първоначално?

Имах предварителна подготвка в офиса – питаха ме какво очаквам и ми казаха какво ще бъде реално. Очаквах част от нещата, но не знаех, че ще се занимавам с толкова документация. Навлизането ми беше плавно, ден по ден, за което съм благодарен. Не бях затрупан и всичко ми беше обяснено. Да, на моменти е имало напрегнати ситуации и някои неща не съм ги разбирал, но с повторение всичко ми стана ясно.

Кои са новите неща, които научи? Новите умения, които придоби?

Кое не е ново? За последната година толкова много се промених във всякакъв план. Първото и най-важно за мен е, че станах доста по-комуникативен. Който и да дойде срещу мен, мога да завържа разговор с този човек. 

Организационните ми умения също се подобриха. При работата в офис винаги трябва да имаш някаква своя организация – да си подготвяш нещата в главата и да знаеш кое как да направиш, кога да го направиш и прочие.

Научих се да боравя с голям набор от програми. Наложи ми се дори да се пробвам да бъда графичен дизайнер. В общи линии гледах да не отказвам на никого, независимо с какво се занимава, с идеята да пробвам различни неща. Това ми се отрази много добре.

Научих се да се справям със странни ситуации. Звучи шантаво, но в офиса странните ситуации са много. 

Как повлия пандемията на доброволчеството ти?

На мен лично пандемията не ми повлия много, може би ми се отрази добре. Понеже не съм служител на университета, ротационния график на работа не важеше за мен, и аз всеки ден си бях на работа. Затова и знам как да правя по малко от работата на всеки колега. Някой ми звъни по спешност, трябва му това и това, и аз го правя.

От гледна точка на самата дейност, потока от хора наистина намаля. Имахме си студенти по Еразъм, но и самите те не успяха да изживеят напълно проектите си, което е жалко. Сега, с отслабването на мерките, пак имаме покачване на интереса.

Имаш ли любим момент или случка от доброволчеството си?

Имам, но не е само един, доста са. Аз очаквах тук да е типична работа в офис, за която хората си казват “тия сухари по цял ден нищо не правят”, а то не е така. Тук сме позитивно заредени парти-хора и си прекарваме много добре!

Какво те вдъхновява в това, което правиш?

Няколко са нещата, които наистина ме вдъхновяват. Първото е работата с хора. Колкото и странно да звучи, при мен я няма умората от това да се срещам и да говоря с много хора. Зарежда ме примерно, като си говоря с някой чужденец и той ми каже колко му харесва Варна. 

Другото е, когато изпращаме някого за първи път извън България. Такива хора винаги се връщат с една голяма усмивка и са ти много благодарни, което те зарежда положително.

Защо младите трябва да доброволстват?

Знам, че доброволчеството в България не е популярно. Това трябва да се промени. Повече млади хора трябва да кандидатстват, да пътуват, да се запознават с нови неща, а не да си стоят на едно място. Предвид, че Европейската комисия финансира тези начинания, ти просто отиваш някъде и придобиваш знания и опит свободно (и между нас казано си правиш кефа).

Хората трябва да са доброволци, заради енергията, която тази дейност носи. Аз лично се чувствам добре и съм зареден от самата идея, че ще помогна на някого. Това ми допада. Също така се докосваш до различното. Доброволчеството се случва в различни сфери, в различни държави, с различни хора, което е полезно за самия теб и те обогатява. Откакто съм доброволец съм увеличил контактите си 4 пъти, което е достатъчно показателно.

Опиши доброволчеството си с три думи 🙂

Позитивна енергия. Неочакваност. Опит.

Имаш една специална новина за нас, сподели я!

Още месец-два, след като започнах като доброволец тук, няколко пъти ми загатнаха, че може да се отвори работно място в офиса. Но вече официално – след края на проекта ми оставам да работя тук на позицията Outgoing Mobility Coordinator. Вълнувам се, чувството е съвсем различно. Знам, че някой там е оценил мен и усилията, които съм положил.

 

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.