Здравей! Как си?

Хей, хей! По принцип съм супер, изключително вдъхновена! В момента обаче леко болна. А времето навън е тоолкова хубаво! 🙁 

Представи се с няколко думи!

Казвам се Мария, на 19 години съм, от София. В момента уча в НБУ, специалност “Кино и телевизия”. Интересите ми са доста и, честно казано, имам чувството, че почти всеки ден намирам нещо ново. Засега обаче, предимно включват четене и писане, гледане на филми, каране (и падане 🙂 ) на лонгборд и създаване на видео есета. 

Била ли си доброволец преди?

Да, доста пъти! Изключително много обичам да доброволствам и смятам, че е много, много важно. В България сякаш всички искаме много неща да се променят, но твърде малко от нас правят нещо. За мен доброволчеството е именно това – предприемане на действия за постигането на така желаната промяна. 

Била съм доброволец в приюти за кучета, села, като фотограф на различни фестивали и събития, а съвсем скоро ще съм доброволец към София Филм Фест и нямам търпение! 🙂 

Разкажи ни за мястото, на което си доброволец!

В момента съм доброволец към медията за позитивна журналистика “Успелите”. Публикуваме изцяло позитивни и вдъхновяващи материали – статии, интервюта, имаме и много интересна рубрика “От сърце”, в която можем да пишем за свои мнения, преживявания и прочие. Страхотно е! Както материалите, които пишем, така и всички, които са част от медията! 

Какво те мотивира да кандидатстваш за този проект?

Страхотната идея на “Успелите”! Безспорно е нужно да има повече позитивни и вдъхновяващи новини, а те са крайно недостатъчни у нас! Смятам, че повече се нуждаят от доза оптимизъм, а т1 идва именно от това – добрите новини и вдъхновяващите хора и инициативи! 🙂 

Разкажи ни за опита си като доброволец. Какви бяха основните ти задачи?

Предимно откриване на интересни и вдъхновяващи новини, както и хора за интервюта, разписване на статиите и измислянето на въпроси за интервютата. А позитивните новини, макар и може би да не изглежда така, са всъщност страшно много! 

Имаше ли предизвикателства по време на проекта?

О, да! Предимно обаче бяха свързани с липсата на време. Обичам да се захващам с много неща едновременно, та ми беше леко трудно да отделям необходимото време на проекта. Все пак, ще се надявам в бъдеще да поправя това! 🙂 

Имаш ли любим момент от доброволчеството си?

Не мога да назова един специфичен момент, но бих казала, че най-много обичам провеждането на интервюта. Хората, от които взимам интервюта, обикновено са страшно развълнувани и радостни, когато публикуваме интервюто в сайта! Споделят го навсякъде, радват се, благодарят ми, че съм отразила дейността им (а то реално погледнато има страшно много каузи и хора, които заслужават интервюта! 🙂 )… Съответно и аз много се радвам, защото хем съм запознала повече хора с интервюирания човек, хем човекът или хората, на които съм взела интервю, са останали доволни! 🙂 

Повлия ли пандемията на дейността ти?

В началото на проекта разбрах, че ще можем да работим в coworking пространство. За съжаление обаче, това не се случи. Не знам дали това беше следствие от пандемията. Във всеки случай работата премина предимно онлайн с изключение на няколко супер интересни и ползотворни срещи, които си направихме в екипа! 

Като изключим това, което, пак казвам, не знам дали е следствие от пандемията, нямаше някакви други негативни ефекти.

Какво би казала на младите хора, за да ги мотивираш да станат доброволци?

В един от другите въпроси споменах, че именно доброволчеството е тази промяна, която всички искаме да се случи, но не всички работим за нея. Наистина – ако искате нещо да се случи в България, нещо готино, вдъхновяващо и интересно, именно доброволчеството е един от пътищата до него! Ако повече хора са доброволци, можем да постигнем наистина, наистина много! 

Също така, лично аз съм се запознала със страшно много вдъхновяващи и готини хора, когато съм била доброволец. С част от тези хора сме приятели и до днес! Някои от най-интересните неща в живота ми също са се случили чрез доброволчеството – снимала съм кончета, помагащи на деца с различни способности, събаряли са ме около 10-15 кучета на земята, за да ме ближат и да ми се радват, била съм на литературно четене в читалище в малко родопско селце… какво ли не съм правила! 

Така че смея да твърдя, че от доброволчеството има само и единствено ползи – както за самите нас, така и за цялото общество!

 

Какво те очаква след края на проекта? 

Честно казано, не съм от най-планиращите хора – обичам да съм спонтанна. Все пак, както казах, очаква ме доброволчеството в СФФ. Освен това искам да направя документален филм, но ще видим какво ще стане. 🙂 

 

Ако тази история те е вдъхновила и искаш да станеш част от магията на доброволчеството, следи нашия сайт и профилите ни във Фейсбук и Инстаграм за актуални възможности и предложения!

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.