Представи се с няколко думи.

Казвам се Дамян Апостолов, на 27 години и съм музикант. Свободно мога да кажа, че след Италия съм вече и (макар и самопрокламиран) сериозен и задълбочен шеф в кухнята. Обичам да опознавам навиците и културите на хората, фотографията и храната.

Бил ли си доброволец преди? Разкажи ни за мястото, на което си доброволец по този проект.

Никога. Подписах договора за максимален период от време (12 месеца или една година) и се пуснах напред. Осъществяването и реализацията на проекта се разви в Кремона, Италия, чаровно средновековно градче, столица на цигулката, а по-прецизно мястото и моята длъжността бяха в тамошната консерватория (ISSM Claudio Monteverdi – Istituto Superiore di Studi Musicali), като моя hosting organization по проекта, където изпълнявах активностите и задачите си.

Какво те мотивира да кандидатстваш за този проект?

Именно това – да мога да обогатя и разшира още повече хоризонта пред себе си, като развия нови умения помагайки, да опозная хората по-добре и видя себе си по от близо, в абсолютно нова и различна среда.

Разкажи ни за опита си като доброволец – какви бяха основните ти задачи, какво научи за себе си, какви нови умения разви, с какво те промени доброволческата служба…

Моята функция и длъжност главно се състоеше в предоставяне на аудио, видео и фото материали от концерти, които се организираха непрекъснато от самата консерватория, включително и майсторки класове, семинари и всякакъв друг вид изява на самия институт, отделно за промоция и за архивът им. Другата част включваше задачи от логистика и планиране, промоция и social media, както и реализиране на собствен проект – музикална лаборатория.
За периода се постарах да отворя максимално рецепторите си и попия възможно повече неща, следователно така бързо научих и италианския езика и вече работих с него.
Научих как да използвам и боравя със професионална апаратура за звукозапис и камери, неща към които винаги съм имал склонност, но ми се струва, че най-ценното което получаваш идва от комуникацията и контакта с хората, но важно е да можеш да си позволиш да бъдеш и съобразителен и гъвкав. Без това, смятам, че почти е невъзможен някакъв напредък и развитие.

Пред какви предизвикателства се изправи по време на проекта?

Може би обработването на информацията, особено в началото когато сетивата са ви бомбардирани изцяло. Езикът е един от първите на фронта предизвикателства пред които се изправяш когато не го познаваш, но пък затова авантюрата е обещана. Важно е да се освободиш от всякакви вътрешни спирачки и ограничения и да си позволиш да правиш грешки и да задаваш въпроси. Тогава нещата стават много бързо. Фиксираш и запомняш моментално правилното.

Кой е любимият ти момент от доброволчеството?

Отиването и връщането… Макар че прибирането носи някаква определена тъга в себе, то е силно, красиво и се помни… Най-любимият момент е всичко помежду, случило се за тази една година.

Какво ще кажеш на младите хора, за да ги мотивираш да станат доброволци?

Думата „губя“ изчезва при такъв вид работа и тя не съществува. Отиваш да дадеш дял от себе си, получаваш много и израстваш.