Здравейте! Аз съм Буба, на 23 години, студентка в специалност „Българистика“ в Нов български университет. В свободното си време обичам да чета и да играя компютърни игри.

Разкажи ни за мястото, където реализира своя доброволчески проект.

Бях доброволка за една година към проекта „Канал 4“, преди да се присъединя официално към фондацията. Дейността ми беше свързана с поддържане на акаунтите в социалните мрежи и писане на текстове и постепенно премина към организация на срещи и съдействие зад камера по време на подкаст записите и „Ключ Unplugged“.
„Фондация 42“ е мястото, което ми показа смисъла от доброволчеството. Имах възможността да се запозная с главозамайващо много хора, всеки един от които имаше какво да разкаже и да посъветва. А ръководителят ни – Александър Куманов, е човек, от когото, вярвам, всички си взехме по нещо.

Какво те мотивира да кандидатстваш за този проект?

Концепцията на проекта съвпадна със собствените ми стремежи – критично мислене, гражданска активност, подпомагане на различни каузи, природосъобразен начин на живот… Освен това беше във формат, през който аз самата приемам информация на ежедневна база – аудио и видео съдържание.

Разкажи ни какви бяха основните ти задачи, какво научи за себе си, с какво те промени доброволческата служба…

Основните ми задачи като доброволец бяха свързани с поддържане на акаунтите в социалните мрежи, писане на текстове, подпомагане на записите на епизодите и организация на екипни срещи и други дейности.

Проектът и хората, които са част от него, ми помогнаха да развия силните си страни, да разпозная слабите и да подобря комуникационните си умения. Със сигурност мога да кажа, че придобих лична увереност да излизам от зоната си на комфорт, да бъда по-критична и целеустремена.

Пред какви предизвикателства се изправи по време на проекта?

Предизвикателствата определено бяха свързани с избора на теми за епизодите и достигането до правилната аудитория. Темите трябваше да бъдат интересни както на водещите, така и на аудиторията; широко поставени, но не прекалено, за да не се губи фокус; позволяващи сценарий, но и импровизация, без да се бяга от основните въпроси… Имахме отлични попадения, а от други получихме полезна обратна връзка за следващи епизоди.

Що се отнася до достигането до правилната аудитория – беше предизвикателство, защото „Канал 4“ вече имаше изградена публика, когато аз, Ния, Жоро и Бети се присъединихме. Трябваше да задържим вече съществуващата аудитория, но и да привлечем нова с втория сезон.

Това, което си заслужава да се спомене: никога не сме имали междуекипни предизвикателства. 🙂

Кой е любимият ти момент от доброволчеството?

Определено срещите с екипа – от обмислянето на подходи, постовете за социалните мрежи и темите за епизодите неусетно преминавахме към разговори за история, политика и култура. Обмяната на опит и сблъсъкът на различни гледни точки бяха едно от най-въздействащите неща в рамките на проекта.

Какво би казала на младите хора, за да ги мотивираш да станат доброволци?

Бих им казала да се впуснат в това приключение, без да се замислят.

Доброволческата работа неминуемо подпомага личностното развитие и израстване. Сблъскваш се с много и различни предизвикателства и хора, развиваш една много специфична отговорност, учиш се да управляваш времето си ефективно и най-важното: ставаш част от нещо по-голямо и по-значимо от теб самия.

 Какво те очаква след края на проекта?

Смятам да продължа да съдействам на фондацията както мога. Виждам смисъл в дейността ѝ, а това е движеща сила, която не може да бъде спряна.

Следете нашия сайт и профилите ни във Фейсбук и Инстаграм за актуални възможности и предложения!

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.