Цветелина за приключението на остров Кюрасао

Здравейте! Казвам се Цветелина, на 26 години съм. Завършила съм УНСС и интересите ми са в сферата на икономиката и блокчейн технологията. В свободното си време обичам да карам колело и да чета.

Заминаването за  о. Кюрасао беше първият ми досег с доброволческата дейност. Първите мисли, които изскочиха в съзнанието ми, когато попаднах на програмата, бяха: къде е това място и защо е част от Европейския корпус за солидарност? След бърза справка в интернет се оказа, че островът е част от Нидерландските Антили и е бивша колония на Нидерландия. Само по себе си мястото е толкова красиво, че дори снимките не могат да уловят красотата на небесносинята вода, в която плуват разноцветни риби, на красивите плажове и цялата „палитра“от животни, които можеш да срещнеш по улиците.

 

Природата по тези географски ширини е зашеметяваща, но това, с което островът наистина може да те изненада, е културното многообразие, разнообразието от говорими езици и начинът на живот, който – типично за този регион, местните наричат “poco-poco” (поко-поко) или на наш език – „лека-полека“. Поради богатата история на острова се говорят холандки, папиаменту (техният местен/уличен език), испански и английски език.

Първото, което ме грабна, беше отдалечеността на самото място. Разбира се, привлича те идеята за красивите плажове – неизбежно е, но това не беше най-важното в онзи момент. В мотивационното писмо, което трябваше да напиша, се обосновах с това, че силно вярвам, че децата са бъдещето, а образованието е инструментът, който ще ги изгради като мислещи хора, които да не бъдат манипулирани и да разбират света около себе си. По време на интервюто Герда – създателката на  организацията F.E.L.I.S. Curacao, ми разказа че на острова има много проблеми като основните са наркотици, проституция и момичета-майки още докато те самите са деца…

За двата месеца прекарани на острова бях доброволец на три различни места. Първото място беше Emmy Berthold School. Там основните ни занимания бяха свързани с физическата активност на децата от различни възрастови групи. С по-малките – между 5-7г., изграехме състезателни игри като трябваше да следват определени инструкции с цел да ги научим на някои основни правила. С по-големите деца играехме най-вече футбол. Там научих, че децата изискват от теб единствено любов и внимание…

Второто място, на което бях доброволец, беше в детска градина Margaritha’s Legendary Meninos. Мястото се превърна в дом за мен на острова. Заниманията бяха като в едно семейство – игра с малките, хранене и преобличане на още по-малките, чистене, помощ в кухнята и всичко, което е необходимо.

Моето доброволчество продължи след това в приют за кучета. Това място си беше цяло изпитание, но оцелях …

Предизвикателствата бяха доста. Най-тежките бяха климатът – влагата е нещо, с което много трудно се свиква, и, разбира се, бавният начин на живот на острова. В Европа сме свикнали всичко да е на бързи обороти, да сме точни и да се работи на максимум. Там не е така, всяка една сфера на живот се „движи“ бавно и никой не бърза за никъде.

ого е трудно да се избере един любим момент, но ще кажа, че това е първото ми посещение на църква на острова. Културният шок беше огромен. Отвън приличаше на всичко друго, но не и на църква, а вътре хората седнали и пламенно слушат речта на пастора, смеят се, записват нещо в тетрадка, молят се… Изключително! А накрая на службата, всички пеят заедно. На изходите раздават кафе, чай и нещо за хапване, когато службата приключи.

Като доброволци смятаме, че отиваме да помогнем на дадена група хора или общност, да им дадем НЕЩО, но в края на едно такова приключение се оказва, че ние сме взели много повече, че сме научили много и че сме се обогатили житейски. Няма нищо по-хубаво от това да посетиш ново място, да опознаеш друга култура, език и история, а може би в крайна сметка – да обичаш повече родното си място след като се завърнеш.

Плановете ми занапред винаги ще са насочени към това да помагам на децата да се развиват, да им показвам колко голям е светът и колко необятни възможности има пред тях.

Ако тази история те е вдъхновила и искаш да бъдеш част от магията на доброволчеството, следи нашия сайт и профилите ни във Фейсбук и Инстаграм за актуални възможности и предложения!

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.