Какво по-хубаво от това намериш вдъхновение и да възродиш у себе си мотивацията за доброволчество? Елис, която е част от Дневен център „Слънчевата къща“ – гр.Варна ни разказа малко повече за доброволческата си служба като част от Европейски корпус за солидарност. Тя е част от проекта „Солидарност и социално включване за всички“ и решава да продължи своя стаж 12 месеца. Вижте защо в нейните отговори!

Здравей Елис! Разкажи ни коя си ти?

Здравейте! Аз съм Елис, на 23 току що завършила Икономически университет Варна и съм много горда от себе си! Чувствам се много добре с това какво правя.

А за първи път ли си доброволец?

Всъщност не, от повече от 10-11 години съм доброволец, така че това наименование и дейностите не са ми новост. Добровоствала съм в Търговище към БМЧК, където се занимавахме с най-различни социални дейности – първа до лекарска помощ, до психосоциална подкрепа и много други.

А как разбра за службата?

В интернет докато си търсех работа попаднах на тази обява от Сдружение ЗА ТЕБ. Реших че ще бъде нещо интересно и различно от тогавашната ми работа и ето ме тук!

А какво те мотивира най-вече?

Дейностите свързани с доброволчеството ми бяха познати от преди, но имах един период в който спрях да се занимавам с доброволчество и когато видях тази обява осъзнах колко много ми е липсвало! Енергията, емоциите които чувстваш по време на доброволчеството и това бяха основните мотиви да кандидатствам.

Как са ти задачите като доброволец в Слънчевата къща?

Първата ми задача като вляза в центъра е да поздравя всички отделно, всички ме посрещат много усмихнато и ми се радват, както и аз на тях. Следващата ми задача е да изчакаме всички от групата да се съберат и започват сутрешните дейности, които всеки месец са различни и тематични, като последния месец темата е Промяна във времето и настъпващата есен. Също така нашите дейности включват подпомагане на трудотерапевтите най-вече. Работим с младежите ръка в ръка, създаваме различни апликации, монтесори игри, игри за гнездяване, които помагат за развиване на фината моторика.

Какви са предизвикателствата за теб? 

Доброволческата дейност никога не ми е тежала, никога не съм се чувствала напрегната. Дори и всяка работа да има напрегнати моменти, но тези моменти в центъра се изразяват в това, че голяма част от нашите младежи са невербални – тоест когато те имат някакъв проблем или трудност, изпитват болка ние изпитваме трудност да разгадаем какво точно се случва с тях. Но в хода на работата някакси започваме да свикваме с това какво те преживяват и как го преживяват и успяваме да им помагаме по-добре.

Като цяло няма нещо което е непреодолимо и социалните работници и социалните терапевти ни помагат много в това, така че ние се развиваме всеки ден и се учим.

Кое е най-вдъхновяващо в работата ти?

Най-вдъхновяващо е когато приключим някоя от дейностите и виждаме крайния резултат дори и той да не изглежда по най перфектния начин който ние искаме. Ние виждаме колко много труд и усилия полагат младежите дори при най-простите дейности като лепене на апликации или пък подреждане на кула. Те в началото са супер въодушевени, края на тези игри са супер щастливи. Има моменти и в които се инатят, но винаги се справяме  в края на тези игри.

Можеш ли да споделиш някоя забавна случка?

Абсолютно всеки ден във всеки момент, но разбира се някои неща са лично обвързани с участниците и са конфиденциални.

А ти ще продължиш службата си, нали така. Какво би казала на хората за да ги мотивираш да доброволстват?

Социалната сфера не е за всеки – трябва да си зареден с огромно търпение и желание да помагаш на хората. Като мотивация е редно всеки да пробва нещо различно, да види другата страна на нещата и да погледне през друга перспектива за реалността, която ни заобикаля. Факт е, че хората със социални проблеми съществуват, факт е че са част от нашето общество и е добре всеки да даде своя дори и минимален принос за да се чувстват по-полезни и да се чувстват по-добре като част от обществото.